Да се лекуваме с хомеопатия – Д-р ВЛАДИМИР СУГАРЕВ

Какво е хомеопатия?
Произхода на думата “Хомеопатия” е гръцки: Homoios – подобен; pathos – страдание и отразява основният й принцип: ПОДОБНОТО СЕ ЛЕКУВА С ПОДОБНО (Similia similibus curantur). Веществото, от което е създадено хомеопатичното лекарство, дадено в по-големи дози на здрав организъм, предизвиква подобни симптоми като на болния човек.
Идеите на хомеопатията идват от древността, но като стройна система тя е изградена от Самуел Кристиян Ханеман – немски лекар, фармацевт, химик, човек с мощен интелект и ерудиция, живял и работил преди 200 години.
Разочарован от медицината на своето време, той търси – и намира! – метод, който меко, нежно и трайно възстановява здравето на хората.
Оттогава до днес хомеопатията успешно се прилага и разивива в много страни от цял свят, особено днес, когато сме свидетели на масова алергизация, интоксикация, и редица странични ефекти, от безогледното лечение с антибиотици, хормони, антидепресанти и различни потискащи терапии, както и масовото използване на генно модифицирани храни.

Принципи на хомеопатията:

Това, което отличава хомеопатията от алопатията е ясната формулировка на принципи и закони, по които се извършва и с които се съобразява лечението и които са в съзвучие с природните.
*Първият основен принцип, който лежи в основата на хомеопатичното лечение, е този на ПОДОБИЕТО .
* Вторият гласи, че винаги се дава САМО ЕДНО ЛЕКАРСТВО на принципа на подобието според тоталността от характерни симптоми.Това означава, че след прегледа се назначава например само ПУЛСАТИЛА ЗОС и докато се приема и не се установи ефектът й не се вземат никакви други хомеопатични лекарства. Едновременното даване на няколко хомеопатични лекарства (или на комбинирани препарати) практикувано от някои „хомеопати“ – например сутрин БЕЛАДО-НА, на обед – ПИРОГЕН, а вечер – МЕРКУРИУС, не е съобразено с „доказването“ на лекарствата и начина на действието им. Това обърква реакциите на организма на лекувания, а в същото време и лекуващия.
* Третият принцип се отнася до МИНИМАЛНАТА ДОЗА. Лекарството се дава във възможно най-малкото

количество и не се повтаря, докато не се е изчерпал ефектът от първата доза.
* Четвъртият принцип представлява ЗАКОНА НА ХЕРИНГ. Законът на Херинг описва посоките, в които симптомите се предвижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания, а именно:
– отгоре надолу: например при лечението на човек с кожно заболяване обривите започват да изчезват от главата към краката.
– отвътре навън и от по-важните към по-маловажните органи -например изчезват силно изразени симптоми от страна на стомаха и червата, а се явява кожен обрив, който по-късно също изчезва или пък изчезват сериозни сърдечни и ставни оплаквания, а се появява за крат¬ко време разстройство, което също преминава скоро.
– в процеса на лечение често за часове или дни се връщат стари оплаквания, в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземане на лекарството, след което изчезват. Това показва, че те не са били наистина излекувани в миналото, а само потиснати. Например, скоро след приемането на лекарството може да се появи обрив, който пациентът е имал преди две години, и който е бил мазан с различни препарати и „излекуван“. Няколко дни след като изчезне обрива, може да се появи за няколко часа главоболие, от каквото човекът е страдал дълго преди четири години и т.н. В хомеопатията това проявяване за кратко време на различни оплаквания, които човекът е имал преди месеци или години се нарича „лечебна криза“.

(При прилагането на комбинирани препарати или на няколко хомеопатични лекарства едновременно, Законът на Херинг не се проявява).

В класическата хомеопатия НЯМА лекарства за болест.

Има лекарства за човека страдащ от тази болест с неговите специфични симптоми, модалности (от какво и кога се подобрява и влошава страданието), причини за проблема, съпътстващи симптоми и т.н. За една и съща диагноза на няколко пациента може да бъде предписано различно лекарство и то да свърши работа.
За това при някакъв проблем се обръщайте към хомеопат.

Хомеопатичните лекарства

Широко използваните разреждания са стотичните. Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.
Използват се също така и десетичен метод: отбелязва се D. При него всички последователни разреждания се правят едно към девет.

Високите разреждания над 200СН се обозначават с М. Например 1000СН=1М и т.н. Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане.

Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството – толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.

Хомеопатично предписание

За да се назначи хомеопатично лечение е абсолютно задължително да се осъществи лична среща между хомеопата и болния. Това произтича от факта, че хомеопатично предписание и назначаване на необходимия медикамент е строго индивидуално. Не съществува хомеопатично лекарство за определена диагноза – за пневмония, за грип, за ангина….
По време на хомеопатичното интервю, което представлява прегледа, лекуващият наблюдава човека пред себе си – поведението му, чертите на лицето му, зиморничавостта, жаждата, структурата на тялото, вида на кожата, цвета и вида на косата и всичко онова, което показва индивидуалните физически особености.

Що е доказване на хомеопатично лекарство?

Лекарствата, описани в Материя Медика, са изпитвани върху здрави хора, като са наблюдавани и записвани всички промени, на всички нива, в човешкия организъм, систематизирани и подредени. С други думи – ефект а на лекарството върху здрав човек. Така записаните проявления на даденото лекарство върху здрав човек се нарича картина на съответното лекарство.

Колко дълго се приема дадено хомеопатично лекарство?
Понякога е достатъчен един единствен прием. При първите симптоми на оздравяване, лекарството трябва да се спре, в противен случай се рискува започване доказването му от пациента.
Масова практика е изписването на хом. лекарства по схема. Например: през 2 часа по 5 гранулки и така 5 дена. Или: понеделник и петък това хомеопатично лекарство, сряда и четвъртък друго, и това в продължение на месец. Абсолютно грешно и опасно начинание!!!

Що е подтискане на болестта?
Подтискането се характеризира със силно влошаване в друга област, на по-дълбоко ниво, тоест по-важен орган или на умствено-емоционално ниво.

Ако болестта изчезне и се чувстваш добре, здравето ти е добре като цяло, не боледуваш често и спиш добре, значи си излекуван.

Ако ти изчезне болестта, но се появи друга, по-сериозна, дори да ти се струва, че е несвързана, или се появи емоционален проблем-например депресия, тревожност и т.н, значи става дума за подтискане.

Не е вярно, че няма да навреди ако не помогне!

Защо е опасно да се самопредписват хомеопатични лекарства, или да се предписват от общопрактикуващи лекари, без да са придобили сертификат/диплома за хомеопатична терапия?

Хомеопатията е свързана с индивидуалността на всеки човек и далеч не е толкова безобидна и „масова “ колкото изглежда.

От всички лечебни системи единствено хомеопатията подхожда индивидуално към отстраняването на здравословните проблеми.
Тя не лекува отделно физическите, емоционалните и психическите оплаквания, както прави това алопатичната (традиционната) медицина, а ги разглежда като иманентно свързани аспекти на едно цялостно страдание.

Хомеопатичните лекарства може да навредят, ако се дават безразборно от неспециалист.

Как биха навредили:
* ако е дадено лекарство, което не пасва на конституцията на човека, то лекарството може да се докаже от приемащия го, т.е. да се проявят симптоми от картината на съответното лекарство.
* подтискане на болестта. На практика сте излекували моментното състояние, но се влошава някой по-важен орган, на по-високо ниво. Всеизвестно е подтискането на екземи с кортикостероиди, от което нерядко последва поява на астма. С хомеопатия може да се подтисне още по-силно дадено заболяване.

Не е безопасно използването на домашни наръчници по хомеопатия, даването на Хамомила против колики (освен ако не е предписана въз основа на проявената картина при детето), пиенето на рицинус комунис за увеличаване на кърмата (освен ако не е предписана въз основа на проявената картина при кърмачката).

Лекарството се получава чрез многократни разреждания на енергийната съставка с вода, вариращи от няколко до хиляди и милиони пъти, с което се надхвърля числото на Авогардо, т.е. разтворимото вещество вече не присъства в разтвора или там остават отделни негови молекули. Този разтвор не е химически отровен за организма и не може да доведе до натрупване на дадено вещество в него. Тук се крие и голямото предимство за хомеопатичните препарати: при тяхното приемане опасността от странични действия на практика не съществува, не са наблюдавани алергични реакции или други токсични ефекти, няма и лекарствена зависимост.
Успоредно с разреждането се извършват сукусии – специален начин на разклащане (потенциране).

Така информацията, носена от веществото, се отпечатва върху водната молекула на разтворителя. Благодарение на този метод шишенцето с лекарство съдържа мощна целебна енергия, “разтворена” в дестилирана вода. Фактът, че след приемане на дадено лекарство се променя не само патологичната конституция на пациента, но и неговият начин на мислене, поведение и възприемане на света, е косвено доказателство на тезата, че ефектът от хомеопатичното лекарство достига до най-дълбоки личностни нива.

Най-бързо и трайно балансиране на енергоинформационното поле на конкретния човек, става чрез точното, индивидуално за всеки конкретен човек хомеопатично лекарство.
Понякога става и за броени секунди.