Много малко хора знаят, че първият български географски глобус е създаден през 1836 г., а негов автор е Неофит Рилски. Днес глобусът се съхранява в църковно-историческия музей на Рилския манастир. Това разказа пред БТА Живка Мантаркова, уредник на музея.
Йеромонах Неофит Рилски е бил рилски монах и учител. Част от написаните от него учебници и книги, също са ценна част от експозицията на музея.
“Много малко хора знаят и факта, че неговата огромна библиотека се пази като един самостоятелен книжен фонд в голямата манастирска библиотека”, отбеляза Мантаркова. Така колекцията на Неофит Рилски представлява отделна част от останалите учебници и книги в общата манастирска библиотека, която е една от най-големите на Балканите.
Първият български глобус е изработен от дебел картон. Разпределен е на 12 картонени пояси, покрити с хартия. Върху нея са нанасяни очертанията, като е ползвано черно мастило. Очертани са континентите, океаните и повечето от моретата. Държавните граници не са нанесени в точност.
Континентите са оцветени в черно, зелено и кафяво. Земната ос представлява желязна пръчка, дебела около 2 мм, притисната в двата си края. Отделните 12 сектора, в северния и южния полюс, са залепени с по един книжен пояс, за да се скрият залепените краища на самите пояси, разказа уредникът на Риломанастирския музей.
Глобусът е изработен много фино и много качествено за времето си. И в момента също е в много добро състояние, като само на места хартията е пожълтяла, отбеляза експертът.
“Първият географски глобус, изработен в България, от “педагога на педагозите”, може да се види от всеки в сутерена на църковно-историческия музей”, каза Мантаркова.
Неофит Рилски, чието светско име е Никола Поппетров Бенин, е родом от Банско, произлиза от просветен род. Баща му е бил свещеник и учител. Вероятно там е получил първите си знания, разказва Мантаркова. Дошъл е в Рилския манастир, за да се учи да рисува.
“Малко известен е и фактът, че той е бил добър художник. Рисувал е в постницата “Св. Лука”, и църквата “Покров Богородичен”, заедно с Димитър Молеров – един от нашите най-големи иконописци”, разказа още уредникът в музея. Баща на Димитър Молеров е Тома Вишанов, известен пък като създател на Банската живописна школа.
Неофит Рилски е дошъл в Рилската Света обител с тях двамата, а рисуваните от тях стенописи наистина са уникални, разказва още Живка Мантаркова.
Така Неофит Рилски започнал да учи в манастирското училище, а по-късно се замонашил. Заради невероятните си качества бил изпратен в Мелник, където завършил с отличен успех гръцкото училище.
Неслучайно, много години по-късно, той написва първият българо-гръцки речник. Ръкописът на този речник, чието отпечатване било спряно заради Кримската война, също е в експозицията на църковно-историческия музей в манастира.
“В музея сме изложили най-ценните неща, които той е писал и върху които е работил. Неговото жилище, за разлика от жилищата на другите монаси, е било двойно – с две килии, като е била съборена стената между тях. Причината е била огромната му библиотека. Имал е послушници, които е обучавал, а това е било голяма чест – някой да бъде ученик на йеромонах Неофит Рилски. Той е бил много скромен и въпреки че на няколко пъти му предлагали да стане владика отказвал, с мотива, че иска да бъде “даскал”.
Нареченият от Константин Иречек “патриарх на българските учители и книжовници”, учителствал най-напред в Габрово през 1835 г., след това в Копривщица. Бил е и професор по славянски език на остров Халки, Гърция.
В Рилския манастир той посрещнал Виктор Григорович, един от големите писатели и книжовници, който записал, че никъде не е видял така добре уредено училище, каквото е било училището в Рилската Света обител, каза Мантаркова.
Не е ясно точното местоположение на някогашното Килийно училище, в което преподавал Неофит Рилски. Според негови описания училището било построено с негови средства, за да може да твори и да отдъхва, разказа Живка Мантаркова. Според нея някогашното Килийно училище е било в самата Рилска обител, а не извън него, където сега е реконструирано старо такова училище.
Неофит Рилски е погребан до самата главна църква в Рилския манастир. Той е починал в манастира през 1881 г.
“Най-вероятно за изработката на географския глобус му е помогнало и рисуването, защото изключително внимателно са изписвани очертанията и наименованията”, допълни Мантаркова.
Самия глобус йеромонахът използвал и в часовете си по география. Неофит Рилски написал и учебник по география, който също е изложен в оригинал до самия глобус в музея на манастира.
