Банскалии си имат свои традиции.
Те са вкоренени в родовата им памет и в начина на живот. Бързо променящият се свят често предизвиква разчупването на някои обичаи или ритуали. Рос Тагнер пише: „Пасивните хора се страхуват от помените и предпочитат да реагират, както вече са реагирали и друг път, макар и неподходящо за случая”. Банскалии не само могат да бъдат определени като пасивни натури. Те се противят на новото, ако нарушава естествения ритъм и реда в семейството и обществото, запазвайки си изконните междуличностни и обществени взаимоотношения. И днес в Банско свекърви и снахи живеят заедно в една къща, макар и в много селища и в по-големите градове тази стародавна патриархална традиция да е отхвърлена с новожитейски аргументи. В Банско няма изпъден възрастен родител или измамен да си препише на сина или на дъщерята приживе имота. Съществува родова повеля, предавана от поколение на поколение, която възпитава обич и привързаност между членовете на семейството. Всеки банскалия си знае рода до далечно коляно. Много фамилии имат родово дърво, което се попълва с годините.
В Банско се тачат всички църковни и светски празници. Банскалии често превръщат светските празници, училищните и юбилейните в общоградски. Традиция е станало да се изнася празникът навън, на кръстовището или на площада. Свири духова музика или гайда е писнала с тъпани, вие се трикато хоро. Весело е.
Старите жени разказват,
че някога се е смятало неприлично момче и мома да се хванат на хорото за ръка. Такова „докосване” се предотвратявало, като между тях се хващало малко момче или момиче. Съществувала и друга възможност – момата да подаде кърпичка на момъка, която не позволява долепване на дланите им… Възрастните банскалии играели хора само на сватба, годеж или кръщене. Тяхното място било встрани да гледат как младите играят и да им се радват. Всяка махала си имала свое кръстовище ча свое си махленско хоро. Махленските ергени имали предимство гледали враждебно на присламчилите се. Момите и ергените се заглеждали и харесвали по време на хорото.
Залавяли се един срещу друг и с очите си определяли среща на чешмата. Щом са се харесали, момъкът предприемал стъпки за женитба. Изпращал в сeмейството на момата „сгодятици”. След успешните годежарски преговори между родителите на младите, събирали се на вечеря двата рода и обявявали публично годявката. Бъдещите съпруг и съпруга се виждали интимно едва в съботата преди венчавката. На ритуална вечеря се събирали двете семейства в момината къща на „Момина баница”. Бъдещата невяста стояла в ъгъла, докато я повикат да седне до бъдещия й съпруг, за да му покаже къде е краят на баницата, която е печена в голяма кръгла бакърена тепсия. Пускат се шеги, че краят е „скрит” и че се съмняват дали момата е точила баницата или майка й. Бъдещият младоженец искал да му донесат балтията, „защото си е забравил ножа”. Замахвал я ужким да реже баницата. Това е повод за смях и закачки. Следва обменяне на дарове според материалните възможности, но и по-бедните родители се стремели да се представят „както требува”.
В днешно време има големи промени в тези традиции.
Предпочита се годежьт и сватбената гощавка да станат в ресторант или механа. Сватбеният ритуал, който е цял театрален спектакъл, днес се играе като част от художествената програма на тържества и фестивали. Макар и гледани на сцената, тези традиции ни връщат очарованието на едно отминало време, връщат ни към позабравени морални ценности, в които се съдържа магията на един далечен и неповторим свят, магията на човешкото оцеляване.
Банско е една от съкровищниците на националните морално- етични традиции. Но във всяка местна традиция има и нещо много свое, нещо самобитно, което само тука се среща като „Джельо” – пролетна среща на моми и ергени на зелените ливади край Банско.
През Възраждането Банско се превръща в един от най-значителните търговско – занаятчийски центрове в Североизточна Македония. Особено голям разцвет получават кожарството , дърводелството воденичарството, тепавичарството и др . Нагоре по течението на река Глазне се изграждат множество работилници . В тях се изработват бъчви , шкафове, врати , струговани крака за столове и маси, дървени хавани и чаши, та дори и прочутите бански пищялки . Особено голямо развитие има и в областта на сарачеството и железарството . Освен, че изработвали всякакви видове земеделски и горски сечива, майсторите правели звънци, свещници, кантари, ръчни воденици и др. Уста Тодор Х. Радонов конструира сложни железни машини и изработва часовникови механизми. Един от тях и днес отмерва времето от високата кула-камбанария в Банско, а другият още по-съвършен се намира в Зографския манастир.
Десетки потомци на старите майстори-занаятчии и днес разнасят славата на Банско и района с изкусните си дърворезби, шарените черги, китеници и ресначи. Изящните произведения на местните творци пленяват всеки, посетил постоянната Етнографска изложба-базар в Дома на изкуствата и поезията в гр. Банско. Някои от занаятите се превръщат в семейна традиция. Традиционно силно развити от старите занаяти са дърводелството и резбарството в района, като само в Банско има над 60 работилници . За продължаване на традицията и приемствеността в този занаят през 1946 г., в Банско е създаден Техникум по горско стопанство и дървообработване.
Днешните майстори са главно потомци на стари бански фамилии занаятчии. Повечето от тях понастоящем се занимават с дървообработване и мебелно производство, малка част – с резбоване върху мебели и само няколко души – с изработване на художествени произведения или сувенири. Петдесет самодейни състава и изпълнители изпълняват местни песни в стила на пиринския двуглас, където мелодията се пее (води) от един певец, а вторият глас се наслагва от останалите певци. Обикновено няма инструментален съпровод, само хороводните песни понякога се съпровождат от гайда или тамбура. Групата развива активна концертна дейност.
Банската кухня, която се сервира във всички битови механи и ресторанти на Банско е изключително оригинална. Огромното разнообразие от домашно приготвени ястия, с причудливи имена като: капама, чомлек, бански шиш, саче, агнешки специалитети, чеверме, дреболии, домашни питки и погачи, катино мезе, бански кустурета с кажель и чекане, дропка, сменка, бански старец, кървавица и шужук, шупла, кукурини, суловра, катък, црекульчи, целуварчи, може да очарова всекиго. Колкото екзотична е за гражданите и туристите, толкова и доставяща истинско кулинарно удоволствие е тази автентична кухня.Всяка последна събота на месец май се организира кулинарна изложба на бански ястия, на която всеки участник демонстрира истинско майсторство.
Pharmacies en ligne réputées proposant médicaments en France
Almus Chía Bestel medicijnen online in Antwerpen, België
13 Comments
¿Dónde puedo comprar medicamentos sin receta? Schering Floridablanca medicamentos para comprar en México
comprar medicamentos somníferos Korhispana Páez médicaments : avantages
de l’achat en ligne par rapport à la pharmacie traditionnelle