Байкушевата мура в Национален парк Пирин помни времето на Аспарух

Въздухът в планината лекува белодробни заболявания

Байкушевата мура над местността Бъндерица в Национален парк Пирин буквално помни времето на основаване на българската държава от хан Аспарух, тъй като е на над 1300 години. Черната мура и днес е една от най-посещаваните и лесно достъпни забележителности на планината. Но не е единствената причина да избягате от летните жеги сред прохладните планински пътеки, под сянката на многовековни дървета, на чист и целебен въздух, в компанията на диви животни и невероятни панорами.

Национален парк Пирин обхваща по-голямата част от едноименната планина, разположена в Югозападна България. Създаден е на 8 ноември 1962 г., с цел опазване на горските масиви в най-високите части на Пирин, но оттогава насам територията му се разширява неколкократно. Днес се разпростира на над 40 хиляди хектара, а в него са разположени 4 резервата и защитени местности.

Растителното разнообразие в Национален парк Пирин е забележително. Направо си е рай за ботаниците. Планината е местообитание на 16 дървесни вида, сред които клек, бяла мура, бял бор, смърч, ела, черен бор, черна мура, бук. Средната възраст на горите в парка е 85 години, като най-голям е делът на горите с възраст над 140 години.

Бялата мура се среща единствено на Балканския полуостров, а близо една пета от горите в Пирин са именно от този дървесен вид. Растенията достигат до височина от 35 метра и диаметър над 60 сантиметра. Бялата мура е включена в Червената книга на световно-застрашените видове.

Друга една пета от горите в Пирин са заети от белия бор. Той достига до височина от 48 метра и диаметър на ствола от метър. Дървото живее до 600 години. Летливите вещества, отделяни от игличките му помагат при лечение на белодробни заболявания.

И другите дървета в Национален парк Пирин са важна част от горската аптека. Смърчът помага при скорбут, обикновената ела и черния бор йонизират въздуха, а игличките им са богати на витамин C.

Планината е дом на редки животни

Заради богатия и разнообразен релеф на Пирин в парка живеят хиляди различни животински видове, голяма част от които са редки и защитени. От близо 3000-те вида безгръбначни, които обитават територията на Национален парк Пирин, в световните и европейски списъци на защитените видове са включени над 300 редки вида, 228 ендемита (срещат се само на ограничена територия), и 176 вида реликти (обитават местообитанието от преди милион години и се видоизменят спрямо средата). От срещащите се 240 гръбначни животни в Пирин в Червения списък са жабата дървесница и шипоопашатата костенурка.

От птиците, обитаващи Национален парк Пирин, 57 вида са включени в Червената книга на България за застрашени видове. От специална защита се нуждаят скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец.

От бозайниците най-застрашени са кафявата мечка и балканската дива коза.

Реликти за планината са балканската пъстърва, планинската водна жаба, живородният гущер,усойницата, пернатоногата кукумявка, белогърбият и трипръстият кълвач, както и снежната полевка.

Ендемити за Балканския полуостров, които се срещат на територията на парка, са македонският гущер, белогърбият кълвач, балканската чучулига, алпийската завирушка, качулатият синигер, скалната зидарка, кафявата горска полевка и дивата коза.

В Национален парк Пирин живеят и 500 вида водорасли, които обаче са сравнително слабо проучени. Голямо е и разнообразието от мъхове, лишеи, гъби, както и висок процент местни, ендемични растения които не се срещат никъде другаде по света. Такива са пиринския мак, Урумов и Кожухаров окситропис, Йорданово зеле, пиринска песъчарка, пиринска злолетица, Давидов лопен, яворкова клопачка и пиринската мащерка. Само лечебните растения на Пирин са близо 450 вида.

Маркираните туристически пътеки са с дължина от над 370 километра

Маркираните туристически пътеки в Националния парк са 22 на брой. Общата им дължина надхвърля 370 километра. Част от тях се препокриват и пресичат, а маркировките са пет цвята – червен, жълт, зелен, син и кафяв.

Основните начални точки, за да поемете по маршрутите, са няколко. Ако тръгвате от Банско, то отправни могат да ви бъдат хижите Вихрен, Бъндерица и Дамяница. За туристите, които са решили да започнат пешеходната си разходка от Добринище, начални точки са хижите Гоце Делчев и Безбог, а от село Пирин се стига до едноименната хижа Пирин. Маршрутите в близост до Сандански започват от хижа Беговица. Начални точки от Кресна са хижите Загаза и Синаница, а от Разлог – хижа Яворов.

На тези места, оформени като основни подходи, са поставени информационни табла с карта на парка, с означени туристическите маршрути и друга основна информация, както и списък с основните норми и режими, с които трябва да се съобразява всеки посетител .

Освен тези пътеки има и много немаркирани такива, както и образователни, направени по различни проекти. Образователните маршрути са по-леки, подходящи както за деца, така и за хора от различни възрасти и с различни двигателни умения. Такива са „Демянишка река разказва“, „Към Башлийца“, „Към царството на еделвайса“, „Алея от Драгостинов Чарк до Ролбан“, която е пригодена за хора със специфични нужди, маршрутът хижа Яворов – местност Яворова поляна, пътеката от местност Бетоловото до местност Калята, тази до Байкушевата мура. Подобни има и тръгващи от различните населени места в близост до парка.

В жегите задължително вземете с вас повече вода. Добре е да имате и калорични закуски, които не заемат много място, зареден телефон и някаква навигация за по-лесните маршрути, както и планинска застраховка. За по-сложните ви препоръчваме да наемете планински водач, който ще се съобрази с личната ви физическа подготовка. Така не само ще се чувствате по-сигурни в планината, но и ще видите максимум красиви панорами и гледки от нея.

Източник / Труд

Post Views: 113