Банско – звучи като песен, вълнуващо като обич, загадъчно като легенда…

Красиви и пълни с благодат са били тия места. Малки зелени лъки, извори в падините, лес от църнак, а точно зад тях – Пирин, изправил гордо чело в бездънното синьо небе. Чисти и свещени места за поселище.

Ненагледен Пирин! Бунтовна, легендарна планина! Закрилница на сърцати мъже в години на робски неволи и мъки. Едва ли друга наша планина би създала по-внушителен и въздействащ фон на чудните предания, на спомените за героичното минало, на епичната борба за свобода и народно добруване.

Нагоре идвали чуките, където българите пет века щели да бият свободата си. Щели да се родят безстрашни войводи, образовани книжовници, ръкати майстори и изкусни художници.

Така започнал животът и страданието на един род банскалии, с кръв на траки, славяни и прабългари, в един каменен град – крепост на език и вяра, на обичаи и песни.

А гора от хора е имало.
Живеели тези хора, вървели по тесни калдаръми, пиели от изворите, от които пием ние сега, любели се, раждали деца и умирали. Летели на врани коне по пътища и усои, размахвали саби, изливали медени камбани за душите народни и олово за душмани, проливали кръв и ставали пръст….
Те далечните и близките отмервали стъпка по стъпка пътят към нас, насочвали и нашите стъпки към онова, което се нарича настояще или бъдеще…