Домът на първия новобългарски учител Неофит Рилски е миниатюрна крепост, образец на банската архитектура от Възраждането
Колкото и да обичате ските и ресторантите, когато сте на почивка, винаги остава време и за културна програма. А зимата някак предразполага да потъвате в историята, особено тук, в Банско, където миналото е на висока почит, а неизменна част от очарованието са старите къщи в запазеното като архитектурен комплекс възрожденско градче.
И така, излизайки от църквата „Св. Троица“, която е начална и абсолютно задължителна спирка за всеки гост, пред очите ви се отваря тежката дървена врата на музей „Неофит Рилски“. Всъщност в 12-хилядния курорт има повече от 120 паметника на културата, но тази къща, известна и като Бенината, е мястото, където не просто може да се научи повече за живота и делото на един легендарен българин, но и да узнаете как са живели преди два века хората под Тодорка.
Недвижим паметник, обявен през 1967 г. за един от 100-те национални обекта, родният дом на първия новобългарски учител се радва на целогодишен интерес. И ако сега е на 5-о място в класацията на Министерството на туризма за най-посещаваните места в цялата страна, то през 2018-а бе начело.
Кой е всъщност Неофит Рилски, или Никола поп Петров Бенин? Основоположникът на светското образование и енциклопедист е роден през 1793 г. в Банско и произлиза от род на видни търговци и дипломати. Книжовник и просветител с разнородни интереси, той е бил едновременно монах, даскал и художник, архитект, музикант и поет. Автор е на първата българска граматика от 1835 г.
Учил е рисуване при Тома Вишанов-Молера, основоположника на Банската иконописна школа, която е една от трите най-популярни в страната. Обикалял е Европа, работил е в Рилския манастир, където участва в изписването на църквата „Покров Богородичен“, после, през 1818-а става монах и приема името Неофит, а от 1860-а до 1864-та дори е игумен. Умира в Светата обител през 1881 г. и е погребан в двора до църквата.
През 1826 г. открива славяно-гръцко училище в Самоков, а след като е усвоил през 1834 г. в Букурещ взаимоучителната метода, през 1935 г. полага в Габрово основите на новобългарското школо, като преподава по съвременен европейски метод. Преди да си отиде от света, оставя крилата фраза: „Аз не се страхувам от самата смърт, а се страхувам от това, че ще останат още много неща недовършени, които са необходими за просвещението на българите.“
Родната му къща, в която живее до 1811 г., също има богата история. Построена е през XVIII век и е типичен пример за традиционния стил на архитектурата преди Освобождението тук. Превърната е в музей през 1981 г., когато се чества 100-годишнината от смъртта на родения тук виден банскалия.
И така, зад каменни зидове в голям двор стои просторна сграда на 2 етажа (приземен и жилищен), описана от архитектите като характерен пример за укрепените домове под Тодорка и наподобяваща стила на възрожденската разложко-чепинска къща. Автентичният й вид е много добре запазен. Интересно е, че 4 от външните стени са обградени от допълнителен кръг зидария, а между тях се намира тайник, водещ към четири изхода. Затова я определят и като миниатюрна крепост. Ядрото и ограждащите стени са с каменен градеж, а преградните – с паянтов пълнеж от масиран глинен разтвор. Подовете представляват дебели талпи с изолация от глина.
Същинското двуделно скривалище е на приземното ниво и в него се влиза през двойна желязна вратичка. В миналото то е било свързано с подвижна дървена стълба с етажа над него, ползван за живеене. Там е било и приспособеното килийно училище, в което преподавал бащата на Неофит – поп Петър, също кашчата (голяма спалня, която функционирала като обща, бивайки отчасти кухня и трапезария), там е и приемната на стопанина на дома. Има също и женска стая, използвана за раждане и отглеждане на децата и за всекидневна. На етажа може да се види характерният нисък горен праг, създаден по време на османското владичество с идея влизащият в български дом, често и турчин, да се преклони, да отдаде почит на домакина. В 1810 г. къщата е опожарена, след което е възстановена, построени са нови стаи и стопански помещения, свързани с основната сграда чрез външна тераса, в които днес е документалната експозиция.
В музея всичко е подредено така, че да разказва в хронологичен ред за многогодишното и разнородно дело на просветителя. Има сбирка с представени повече от 400 документа. Най-специалният от всички експонати е „Болгарска граматика” от 1835 г., има откъси от недовършения гръцко-български речник и книги от личната му библиотека, препис на „История Славянобългарска“, взаимоучителни таблици. Запазен е и печатът на Неофит, когато е бил игумен на Рилския манастир.
Източник / Вестник Банско утре
Още от Банско
ДВЕ СВЕТОВНИ ТИТЛИ ЗА ТЕРВЕЛ ЗАМФИРОВ В БАНСКО
Шампионът Тервел Замфиров на подиума с втория Александър Кръшняк Снимка: БФСки В минирепубликанско първенство се превърна световното по сноуборд за младежи и …
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКИ! РОДЕН ТРИУМФ НА СВЕТОВНОТО ПО СНОУБОРД ЗА МЛАДЕЖИ В БАНСКО
Тервел Зафмиров спечели световната титла в паралелния гигански слалом на първенството за младежи в Банско в състезание, доминирано от българи. …
В БАНСКО БЕШЕ ДАДЕН СТАРТ НА СВЕТОВНОТО МЛАДЕЖКО ПЪРВЕНСТВО ПО СНОУБОРД
Световното първенство по сноуборд за младежи и девойки Банско`2023 бе открито с шествие, водено от кукери. В състезанието участват спортисти от …
