Къщите в Банско строени по един тертип 16 века

В Банско винаги е впечатлявала традицията. Може би защото е във всичко, включително и в начина на градеж на къщите. Само че доскоро дори не сме подозирали колко дълговечна е тя. Когато преди години започва изследванията си в археологическия обект Шипоцко (където е открита древна базилика), археологът Катя Меламед остава удивена, че градежът, който излиза изпод земята, е досущ като този на къщите в стария град. Открити са и много железни елементи от конструкцията на храма, каквито се срещат и в ново време. Така фактически се оказва, че тук строителната традиция не е променяна още от IV – V в.

Всъщност почти навсякъде в планинските райони е разпространена каменната къща, която властва и в Банско. Тя, обяснимо, е и най-пощадена от времето. Характерните й черти са няколко и са описани от арх. Георги Георгиев, който от години се занимава с изследване на стари сгради и екостроителство по древните правила. Зидарията е от недялан камък, има значителна дебелина, а понякога достига дори до метър. Характерни са хоризонталните дървени пояси, наричани кушаци или сантрачи. Изработени са от дървени греди и поставени на разстояние приблизително един аршин (70 – 75 см). Те са успоредни, разположени надлъжно по стената и са свързани напречно с дървени връзки, врязани в другите. Скритите дървени пояси се срещат по-рядко – при високи каменни зидове или подпорни стени. Кушаците имат извънредно голямо значение за здравината на каменните стени, особено при земетръс. Към тях обикновено се закрепват подпорите на издадените елементи и еркери. Те оформят и отворите на вратите и прозорците. На повечето места зидарията се изпълнява от ломен или речен камък, свързан с глина, докато за Банско е характерно, че той е оставен такъв, какъвто е взет от природата. Тук скоро след Освобождението започва използването и на хоросан или цименто-пясъчен разтвор.

Същите, но не съвсем

Извън тези строго професионални белези на строителните техники с камък мнозина изследователи са търсили отличителните знаци на банската архитектура. Проф. Георги Кожухаров твърди в „Българската къща през пет столетия“, че никъде в страната не е открил аналогични обекти на старинно строителство, и определя банските къщи като самостоятелна, самобитна архитектурна група. Като довод за това си твърдение той сочи наличието на специални по¬мещения – „месилник“ (за месене на хляб), „подник“ (обор) и „кашчи“ (за вършене на всички до¬машни дейности). На бански диалект „кашчи“ се казва и на самите къщи.

В книгата „Ар¬хитектурата на Българското средновековие“ почти е доказано, че старите български къщи в Банско имат болярски произход

и ги сравняват с тези в Арбанаси, Търново и Ловеч.

Към този довод Катя Меламед добавя и свой – това, че тук никъде не е имало плет и всички дворове са ограждани с дувари, говори, че хората още от заселването си са били заможни и че това място е било град.

Фасадата на най-старата банска къща за някои изглежда разочароваща. Защото изложението й е така ориентирано, че истинската й големина е скрита за чуждо око – вижда се единствено от страната на двора, а към улицата е само тясна стена. Лицето по това време е и семпло, без каквато и да е архитектурна украса. Големите каменни постройки, заобиколени от високи до 3 метра дебели зидове, са с пробити в тях бойници, а вътре в подземието е мястото за сигурно скри¬валище не само при нападение, но и при пожар. Така всеки дом е и крепост, а Банско придобива славата на ук¬репен град, въпреки че няма защитни околоградски стени.

Изборът на камък за основен материал при наличието на огромни количества дървесина е заради неговата здравина – не може да се руши и да изгаря. Интересно е, че в тези стари домове се полагала специална противозапалителна изолация под подовете и таваните.

До втория кат води външна дървена стълба плътно до стената – вероятно за икономия на жилищна площ. Отвън е обградена с дъски. Под стъпалата се образува не¬голям килер с вратичка, където се събират багаж и сечива, за да бъде прибран дворът. Острата балтия си има точното място – забита в подпорна греда, та да бъде на лесно място, ако потрябва за отбрана.

Просторният чардак е високо извисен над двора и обърнат на изток за утринното слънце. Заграден е с дървен пара¬пет.

Етажът е вдигнат върху дебели подпори от мура. Добре оформени греди носят и по¬крива. Част от пространството под чардака остава празно, а друга е заделена за зимник и „скриовник“ (скривалище). Вратите на стаите са ниски, отвътре „запнати“ с напречна гредичка, плъзгаща се в специален улей. Дълги греди обхващат от край до край тавана – минават високо през чардака и образуват стряха над двора. Тях строителят ги хващал на ключ. Подовете са застлани с ка¬менни плочи или с глинест пласт върху дървен гредоред. Всички дрехи и завивки се прибирали във вградени в сте¬ните шкафове. От кухнята пък се излиза в ходник с две врати – една¬та води към тавана, другата – към дъсчена тоалетна, прикрепена към външната страна на къщата.

На пода винаги има голям железен капак, под кой¬то тясна стълбичка води до „скриовника“. В някои къщи се срещат скривалища и на два етажа. Стените са с малки прозорчета с капаци, със странични врати, които извеждат в задния двор или в таен проход, по който може да се избяга.

Сградите и страховете

Според археолозите днешният курорт е преместено селище, което безспорно се доказва с разкопките през последните години, които прибавят към съществуващите обекти два съвсем нови и древни града – този в местността Св. Никола към Добринище и Ситан кале над града в планината. Изследователите сочат като време на преместването XV век, след като България вече е завладяна от османлиите, а кърджалиите тормозят населението с постоянни набези. Точно това е и обяснението на странните на пръв поглед тесни улички, запазени в стария град. Ясно е, че когато е строена махалата, мястото е било достатъчно за широки и прави улици. Вместо това обаче те са тесни и начупени, а с високите по 3 метра зидове – и превърнати в лабиринт от открити тунели. Така всеки, подгонен от разбойник или турчин, можел да побегне по тесния сокак и да се скрие в каменната чупка. Зидовете се разделяли на разстояние от съседски високи порти от мура, слепени със смола, обковани с едри гвоздеи и затегнати с железни обръчи. Някои къщи имали по две врати – висока за конете и каруците и ниска за обитателите. На малката врата стояла прикована метална плочка и при¬вързано към нея чукче за повикване. Близо до портата имало задъл¬жително вградени бойници, наподобяващи фунии с ши¬роката част навътре, та да може стопанинът да следи с пуш¬ка за неканени гости. Интересно е, че оригиналната система от нагънати улички е прилагана в целия Югозападен район.

Истинските шедьоври – чорбаджийските домове

Те са от края на османското владичество, което продължава в Банско до 1912 г. Около стотина – по сметките на местните историци, са били тук тежките къщи на заможните банскалии. До днес обаче са останали по-малко от дузина, а най-известните са Хадживълчовата, Сирлещовата, Тодевата, Веляновата, Молеровата, Коювата, Хаджирадоновата, къщите от Златевия и Гечковия ансамбъл.

Повечето остават навъ¬тре в двора, макар че някои вече „излизат“ и до улицата. Вторият етаж започва да се гради със самоделни тухли, които са белосвани с гладка варова мазилка. Покривът е настилан с полуцилиндрични кереми¬ди, наредени плътно и образуващи дълги браздички, по които да се оттича водата. Чардакът е запазил своето изложение към слънцето, но вече се е смалил. Настъпила е ерата на кокетното строителство, на раздвижените със симетрични еркери фасади, които разширяват жилищната площ на втория етаж. Лицевата стена на къщата се облицовала със суров мрамор. Мераклиите поръчвали и зографска украса, а някои фамилии поставяли плоча с година на строежа и името на сайбията. Прозорците вече са по-широки и с орнаменти. Вътре възрожденската къща демонстрирала го¬лемите възможности на мнозина банскалии. Резбовани слънца на тавана и рисувани стени били неизменна част от интериора. В чорбаджийската чардаклия къща непременно имало стая за гости, богато обзаведена. Дървото вече се настанило и във вътрешното обзавеждане, като най-напред дъсчени¬те подове изместили каменните плочи. Появява т.нар. колиба – дървена открита тераса с размерите на голяма стая, повдигната на няколко метра от земята, огра¬дена с дървен перваз, за да бъде безопасна за деца. Прилепнала е до горния край на чардака, съединена с него с дъсчена пътечка или стъпало. Предназначена е да осигури колкото може повече слънце. А голямото пространство под нея побира дървата за зимата и всичкия багаж.

Източник / вестник “Банско утре”

Post Views: 521