В Банско винаги е впечатлявала традицията. Може би защото е във всичко, включително и в начина на градеж на къщите. Само че доскоро дори не сме подозирали колко дълговечна е тя. Когато преди години започва изследванията си в археологическия обект Шипоцко (където е открита древна базилика), археологът Катя Меламед остава удивена, че градежът, който излиза изпод земята, е досущ като този на къщите в стария град. Открити са и много железни елементи от конструкцията на храма, каквито се срещат и в ново време. Така фактически се оказва, че тук строителната традиция не е променяна още от IV – V в.
Всъщност почти навсякъде в планинските райони е разпространена каменната къща, която властва и в Банско. Тя, обяснимо, е и най-пощадена от времето. Характерните й черти са няколко и са описани от арх. Георги Георгиев, който от години се занимава с изследване на стари сгради и екостроителство по древните правила. Зидарията е от недялан камък, има значителна дебелина, а понякога достига дори до метър. Характерни са хоризонталните дървени пояси, наричани кушаци или сантрачи. Изработени са от дървени греди и поставени на разстояние приблизително един аршин (70 – 75 см). Те са успоредни, разположени надлъжно по стената и са свързани напречно с дървени връзки, врязани в другите. Скритите дървени пояси се срещат по-рядко – при високи каменни зидове или подпорни стени. Кушаците имат извънредно голямо значение за здравината на каменните стени, особено при земетръс. Към тях обикновено се закрепват подпорите на издадените елементи и еркери. Те оформят и отворите на вратите и прозорците. На повечето места зидарията се изпълнява от ломен или речен камък, свързан с глина, докато за Банско е характерно, че той е оставен такъв, какъвто е взет от природата. Тук скоро след Освобождението започва използването и на хоросан или цименто-пясъчен разтвор.
Същите, но не съвсем
Извън тези строго професионални белези на строителните техники с камък мнозина изследователи са търсили отличителните знаци на банската архитектура. Проф. Георги Кожухаров твърди в „Българската къща през пет столетия“, че никъде в страната не е открил аналогични обекти на старинно строителство, и определя банските къщи като самостоятелна, самобитна архитектурна група. Като довод за това си твърдение той сочи наличието на специални по¬мещения – „месилник“ (за месене на хляб), „подник“ (обор) и „кашчи“ (за вършене на всички до¬машни дейности). На бански диалект „кашчи“ се казва и на самите къщи.
В книгата „Ар¬хитектурата на Българското средновековие“ почти е доказано, че старите български къщи в Банско имат болярски произход
и ги сравняват с тези в Арбанаси, Търново и Ловеч.
Към този довод Катя Меламед добавя и свой – това, че тук никъде не е имало плет и всички дворове са ограждани с дувари, говори, че хората още от заселването си са били заможни и че това място е било град.
Фасадата на най-старата банска къща за някои изглежда разочароваща. Защото изложението й е така ориентирано, че истинската й големина е скрита за чуждо око – вижда се единствено от страната на двора, а към улицата е само тясна стена. Лицето по това време е и семпло, без каквато и да е архитектурна украса. Големите каменни постройки, заобиколени от високи до 3 метра дебели зидове, са с пробити в тях бойници, а вътре в подземието е мястото за сигурно скри¬валище не само при нападение, но и при пожар. Така всеки дом е и крепост, а Банско придобива славата на ук¬репен град, въпреки че няма защитни околоградски стени.
Изборът на камък за основен материал при наличието на огромни количества дървесина е заради неговата здравина – не може да се руши и да изгаря. Интересно е, че в тези стари домове се полагала специална противозапалителна изолация под подовете и таваните.
До втория кат води външна дървена стълба плътно до стената – вероятно за икономия на жилищна площ. Отвън е обградена с дъски. Под стъпалата се образува не¬голям килер с вратичка, където се събират багаж и сечива, за да бъде прибран дворът. Острата балтия си има точното място – забита в подпорна греда, та да бъде на лесно място, ако потрябва за отбрана.
Просторният чардак е високо извисен над двора и обърнат на изток за утринното слънце. Заграден е с дървен пара¬пет.
Етажът е вдигнат върху дебели подпори от мура. Добре оформени греди носят и по¬крива. Част от пространството под чардака остава празно, а друга е заделена за зимник и „скриовник“ (скривалище). Вратите на стаите са ниски, отвътре „запнати“ с напречна гредичка, плъзгаща се в специален улей. Дълги греди обхващат от край до край тавана – минават високо през чардака и образуват стряха над двора. Тях строителят ги хващал на ключ. Подовете са застлани с ка¬менни плочи или с глинест пласт върху дървен гредоред. Всички дрехи и завивки се прибирали във вградени в сте¬ните шкафове. От кухнята пък се излиза в ходник с две врати – една¬та води към тавана, другата – към дъсчена тоалетна, прикрепена към външната страна на къщата.
На пода винаги има голям железен капак, под кой¬то тясна стълбичка води до „скриовника“. В някои къщи се срещат скривалища и на два етажа. Стените са с малки прозорчета с капаци, със странични врати, които извеждат в задния двор или в таен проход, по който може да се избяга.
Сградите и страховете
Според археолозите днешният курорт е преместено селище, което безспорно се доказва с разкопките през последните години, които прибавят към съществуващите обекти два съвсем нови и древни града – този в местността Св. Никола към Добринище и Ситан кале над града в планината. Изследователите сочат като време на преместването XV век, след като България вече е завладяна от османлиите, а кърджалиите тормозят населението с постоянни набези. Точно това е и обяснението на странните на пръв поглед тесни улички, запазени в стария град. Ясно е, че когато е строена махалата, мястото е било достатъчно за широки и прави улици. Вместо това обаче те са тесни и начупени, а с високите по 3 метра зидове – и превърнати в лабиринт от открити тунели. Така всеки, подгонен от разбойник или турчин, можел да побегне по тесния сокак и да се скрие в каменната чупка. Зидовете се разделяли на разстояние от съседски високи порти от мура, слепени със смола, обковани с едри гвоздеи и затегнати с железни обръчи. Някои къщи имали по две врати – висока за конете и каруците и ниска за обитателите. На малката врата стояла прикована метална плочка и при¬вързано към нея чукче за повикване. Близо до портата имало задъл¬жително вградени бойници, наподобяващи фунии с ши¬роката част навътре, та да може стопанинът да следи с пуш¬ка за неканени гости. Интересно е, че оригиналната система от нагънати улички е прилагана в целия Югозападен район.
Истинските шедьоври – чорбаджийските домове
Те са от края на османското владичество, което продължава в Банско до 1912 г. Около стотина – по сметките на местните историци, са били тук тежките къщи на заможните банскалии. До днес обаче са останали по-малко от дузина, а най-известните са Хадживълчовата, Сирлещовата, Тодевата, Веляновата, Молеровата, Коювата, Хаджирадоновата, къщите от Златевия и Гечковия ансамбъл.
Повечето остават навъ¬тре в двора, макар че някои вече „излизат“ и до улицата. Вторият етаж започва да се гради със самоделни тухли, които са белосвани с гладка варова мазилка. Покривът е настилан с полуцилиндрични кереми¬ди, наредени плътно и образуващи дълги браздички, по които да се оттича водата. Чардакът е запазил своето изложение към слънцето, но вече се е смалил. Настъпила е ерата на кокетното строителство, на раздвижените със симетрични еркери фасади, които разширяват жилищната площ на втория етаж. Лицевата стена на къщата се облицовала със суров мрамор. Мераклиите поръчвали и зографска украса, а някои фамилии поставяли плоча с година на строежа и името на сайбията. Прозорците вече са по-широки и с орнаменти. Вътре възрожденската къща демонстрирала го¬лемите възможности на мнозина банскалии. Резбовани слънца на тавана и рисувани стени били неизменна част от интериора. В чорбаджийската чардаклия къща непременно имало стая за гости, богато обзаведена. Дървото вече се настанило и във вътрешното обзавеждане, като най-напред дъсчени¬те подове изместили каменните плочи. Появява т.нар. колиба – дървена открита тераса с размерите на голяма стая, повдигната на няколко метра от земята, огра¬дена с дървен перваз, за да бъде безопасна за деца. Прилепнала е до горния край на чардака, съединена с него с дъсчена пътечка или стъпало. Предназначена е да осигури колкото може повече слънце. А голямото пространство под нея побира дървата за зимата и всичкия багаж.
Източник / вестник “Банско утре”
I’m really impressed together with your writing talents as smartly as with the structure on your weblog. Is that this a paid topic or did you customize it your self? Anyway keep up the nice quality writing, it’s uncommon to look a great blog like this one these days. I like banskonews.com ! It is my: Leonardo AI x Midjourney
5 Comments
Hi! Do you know if they make any plugins to assist with SEO?
I’m trying to get my site to rank for some
targeted keywords but I’m not seeing very good results. If you know of any please share.
Thank you! I saw similar text here: Warm blankets
Hey there! Do you know if they make any plugins to assist with Search Engine Optimization? I’m trying to get my site
to rank for some targeted keywords but I’m not seeing very good results.
If you know of any please share. Many thanks! I saw similar article here:
Change your life