Пенчо хаджи Найденов със семейството си. Музей на занаятите – Троян
Арх. Ивелин ЛЮБЕНОВ*
Името на зографа Пенчо хаджи Найденов (1815 – 1886) от Папазовския (Поповски) род, родом от с. Колибето (днес с. Черни Осъм) е добре известно в Троянския край, даже (макар и малко пресилено) понякога е наричан „Троянският Захарий Зограф“, но, за съжаление, не особено известно в национален мащаб.
Причините за това може да са от различно естество, но една от тях е, че зографът е „самотно име“, т.е. не е причисляван към никоя утвърдена школа или иначе казано, Троян не е зографско средище, подобно на Трявна, Самоков и Банско, както и мияшките села в Дебърския край. Има няколко такива зографи, например Недко Теодорович от Жеравна, Христо Енчeв от Копривщица и дори Атанас Минчов (Татю Зографина) от Батошево, които засега не са еднозначно „дефинирани“. Това само по себе си не е проблем, те са дали своя принос във възрожденската ни иконопис, проблемът е в тяхното класифициране като „самоуки майстори“. Струва ми се нелепо през 21-ви век да цитираме подобни клишета и отново и отново да си доказваме, че няма „самородни майстори“ (камо ли гении). Всички наши възрожденски майстори – дюлгери, зографи и резбари – са получили добра школовка от техните даскали/предтечи в родови/семейни тайфи или ателиета, и, ако на нас не са ни известни добре техните биографични данни, това не променя „картинката“, но може да я изкриви.
Пенчо хаджи Найденов е достатъчно ярък творец, за да бъде оставен да „виси“, без да се потърси кога и къде е школуван, още повече, че троянските краеведи от години са показали направлението, в което да бъде търсено – Банско, и дори са съставили родословно дърво. Добре известни са преданията, че родът на Пенчо – Папазовският – е род на пришълци именно оттам.
Някои посочват рода като клон на Хадживълчеви (родът на Отец Паисий), дошъл в Троян ок. 1750 г., а други посочват роднинска връзка с него. Моята задача не е да правя генеалогично проучване, но тук само ще посоча, че, проследявайки пенчовите предшественици по години, такава връзка действително е възможна:
Пенчо хаджи Найденов (роден 1815), хаджи Найден, роден (ок. 1790), йерей Пенчо (замонашен като Паисий, роден ок 1770), поп Вълчо (роден ок. 1744 г.) и негов роднина – Паисий Хилендарски (роден 1722, замонашен 1745 г.). Или зографът Пенчо е внук на йерей Пенчо, който на свой ред е внук на близък сродник на Отец Паисий от Банско.
Искам да напомня, че фамилиите във всяко селище достатъчно силно се преплитат, сродявайки се помежду си и то нееднократно през годините. Това важи в още по-голяма степен за видните или чорбаджийски фамилии, които се сродяват основно помежду си, особено когато са и от един и същ „лагер“ (тъй като е известно, че понякога има и враждуващи „тарафи“ – страни, партии, такива примери са известни и в Банско). Така че връзката на Папазовския троянски род от една страна със самото Банско, а от друга страна конкретно с рода на Отец Паисий, приемам за напълно достоверна и заслужаваща по-нататъшни проучвания.
Какво би следвало, ако тази връзка по-нататък се потвърди еднозначно?
Следва това, което също изрично е повтаряно от изследователите на Папазовския род – след заселването си около важното духовно средище – Троянския манастир – „троянци“ поддържат контакти с роднините си в Банско. Така и роденият цели 65 години след „преселението“ зограф Пенчо е изпратен да учи/да чиракува именно в Банско. Такова сведение от местните краеведи досега е било неглижирано.
Кога и при кого обаче заминава младият Пенчо?
Не мога да установя кой и кога за пръв път е посочил, че Пенчо отива при Молерови в Банско (като, внимание, се посочва, че това са негови роднини), но тази релация ми се струва единствено възможна. По онова време (Пенчо бил на около 15 г., т.е. към 1830 г.) няма при кого другиго да се обучава в Банско, освен при Димитър Молеров (вер.1785 – 1853), навярно заедно със сина на Димитър – Симеон, който е с две години по-малък от Пенчо (роден е през 1817) (Вметка: за всички години има неясноти, спорове и корекции, посочените години са такива, че не променят цялостната теза). Ако това е така, Пенчо не само не е „самоук“, а е бил при възможно най-добрия учител по онова време – зографът Димитър Молеров е възрожденски творец от голяма величина, надхвърляща рамките на българското землище. Тъй като в биографията на Димитър има доста бели петна и му се губят немалко години, впрочем така е и при Пенчо хаджи Найденов, ще спра дотук с темата за съвместната им дейност, като се надявам, че по този въпрос ще бъде поразровено тепърва. Дори да са били заедно само три години, колкото било самото чиракуване на Пенчо, без да броим неговите последващи „липсващи години“, това е достатъчно за посочване на ясна връзка Троян-Банско, Папазовци от Троян – бански родове, вкл. Молерови, както и Пенчо хаджи Найденов – Димитър, респ. и сина му Симеон Молерови. Разбира се, изкуствоведите могат детайлно да сравнят стиловите похвати на двамата творци, ако приемем, че са учител и ученик, респ. да открият прилики, с които да се потвърди тезата. Би могло и да няма категорични индикации за сходство, но дори и в този случай това не би могло да ни учудва. Известни са случаи, когато ученикът поема в друго русло, така е и със самия Димитър спрямо баща му -Тома Вишанов-Молера, както и случаи, в които ученикът не надминава учителя си, а дори е в отстъп. Димитър си остава „по-големият“ майстор, което не омаловажава Пенчо, който е извървял собствен житейски и творчески път.
Онова, което не е посочено категорично, обаче, а не знам има ли и поставена подобна теза, е какво се случва около 1750 г., а още по-точно в периода 1720-1750 г., когато не само Папазовският род, а няколко важни, да не кажем най-важните троянски родове, пристигат от различни места, основно от юг – Драмско и Разложката котловина, и югозапад – Охридско. Да, за Папазовския род има красиви легенди, но Папазовият род не пристига единствен тук, а е част от някакво, условно бих го нарекъл „Голямо преселение“.
От какво е обусловено то?
Няма никакви исторически събития (катаклизми), които да подсказват причините за подобно преселение. Това е дори преди времето, когато Али паша Янински опустошава десетки села, в това число и цветущото Москополе в днешна Албания, вероятно за първи път към 1769 г.
И тук ще си позволя да предложа своя хипотеза за това, каква е причината за подобно преселение и ще я нарека „Юрушка“. Смятам, че заселването в един и същ период на няколко богати рода е свързано с процеса на оттеглянето на Юруците, както от Родопите, така и от Стара планина. Юрушката тема и в частност заминаването на юруците, без някаква „утвърдена“ причина за това, все още е до голяма степен една енигма в историческата ни наука, но в случая става въпрос не за еднократен акт, в рамките на един сезон, а за процес, продължил вероятно десетилетия. По-подробни данни има за изтеглянето на юруците от Родопите към Гюмюрджина и известни аналогии могат да се правят именно с тях. Когато родопските юруци си тръгват, те продават своите „планини“ (разбирай обширни планински райони, подходящи за пасища) на свои „аркадаши“ (тур. – приятели), т.е партньори, помагачи, както и на кехаите, работили за тях. Това ме навежда на мисълта, че когато юруците заминават със стадата си и от Троянския край, те също си продават планините (планинските пасища) на свои партньори. Тъй като за мнозина това навярно ще прозвучи шокиращо, искам преди това да обърна внимание на осезаемото съществуване на юрушка топонимия в Троянския край (юртлук, Юрушка грамада, Юрушка поляна и пр.) Да, такава има! Може би се приема, че повечето наименования на местности са просто някакви имена от турски произход, без непременна връзка с юруците. Но, когато в тези наименования изрично се съдържа думата „юрушки“ или е дума, свързана с овцевъдството и овчарската терминология, съмненията отпадат. Например: Връх Юрушка грамада. Дори такова име като „Балабанското“ смятам за юрушко (балабан означава „с голяма глава“), но тук се има предвид не някой дядо, първоосновател на махалата, а овцете с големи глави, а юрушките родове често са носели именно имена на овце – белоглави, черноглави, големоглави и подобни). Разбира се, юруците са имали летни юруклуци, т.е. временни станове, поселения, не само в Ловешко, но и на изток – Габровско, Търновско, Омуртагско и чак до източния край на планинската верига.
Струва ми се, че мнозина смятат, че след като османците завладяват нашите земи, планината е пълна с избягалото българско население. Изглежда, обаче, че това не е точно така. В планината няма условия за поминък и там са се отглеждали предимно стада дребен добитък от подвижните номади – колонисти – юруците, дошли тук заедно с османските войски, като техен ариегард. Има само рударски селища (Чипровци, Етрополе) и дервентджийски (Габрово), както и основани по-късно – Калофер, Дряново, Трявна, а източно от Елена – към Котел и Жеравна също са дервентджии и отглеждат огромни стада овце. Това е и поминъкът, създаден също от нови заселници и в Копривщица, откъдето излизат големите джелепи и бегликчии, като тези от рода Чалъкови. Смятам, че и в Троянско картината не е била много по-различна, имало е няколко семейства дервентджийска стража на Беклемето, някакви, препитаващи се с дърводобив, семейства и основно – временните жилища на полуподвижните юруци, при които помощен персонал са и малкото местни хора.
Връщам се на това, кой пристига, за да заеме опразнените територии, когато си тръгват юруците. Пристигат техните „аркадаши“. По своя „коюн йолу“ (овчи път, овчи друм) към Серското и Солунско поле, троянските юруци минават през разложката котловина, където вероятно прекарват и известно време, и неминуемо имат връзки с банските чорбаджии и търговци (банските търговци търгуват със стока, основно памук, именно от Серско). В Серско и Солунско пък зимуват десетки, може би дори стотици хиляди овце, включително на овчарите откъм Охридско и Дебърско. Това са хората, с които контактуват полуномадите-юруци поколения наред. Сред тях са онези хора, главно кехаи и старейшини, които закупуват от напускащите юруци опразнените планини и се заселват тук за постоянно. Това би обяснило и каква е причината едновременно с банските родове да дойдат тук и родове от Охридско, като Балевски. Когато съм правил проучвания за майсторите от Дебърската школа, съм се натъквал на същия факт – тамошните планини в един момент са били препълнени със стока и пренаселени с хора. Неслучайно голяма част от хората не могат да се препитават вече със скотовъдство и се преквалифицират в дюлгери и стават гурбетчии.
Така заселилите се през 18-ти век на няколко вълни, вкл. около 1750 г., около Троян родове са дошли не като „хайманета“, както в Калофер и/или Трявна, а като богати скотовъдци.
Тази хипотеза отговаря и на въпроса „защо“. Защо идват в приблизително в един и същ период родове от Банско, Драма и Охрид; защо всички те идват направо богати и грамотни, така че веднага стават „елитът“ в новите си селища; защо синовете им учат в Троянския манастир и защо от тях поколение след поколение излизат видни люде, сред тях и зографът Пенчо хаджи Найденов?
И отново за школата. Дефинирането на „школа“ е неособено точно, затова мнозина изследователи говорят за наши възрожденски средища (селища, в които са развити някои специфични занаяти). В този смисъл ако разгледаме Банско като средище, Пенчо е пребивавал там, но не е останал, т.е. той не е част от Банското средище. Ако приемем съществуването на школи (въпреки че според мен има само Атонска школа, а всички останали наши центрове са нейни периферни разклонения), то с известна условност можем да се опитаме да посочим Пенчо хаджи Найденов като представител на Банската школа, работил извън самото Банско.
За това колко е условно наименованието „школа“, ще посоча и тук, че към т.нар. „Банска художествена школа“ са причислявани и Тома Вишанов (който е бароков иконописец) и Велян Огнев (който е дебърски майстор от т. нар. арнаутска група), т.е. би трябвало да има три “школи“.
В крайна сметка смятам, че Пенчо хаджи Найденов при всички случаи е получил банска школовка.
По-нататъшните му прецизни „класификации“ предстоят. Искам да се надявам, че изследователите от Банско и Троян ще задълбочат изучаването на релацията Троян-Банско, защото тя може да поднесе тепърва (приятни) изненади.
Колкото до „юрушката“ хипотеза, нямам против и ако бъде опровергана, стига да се намери подходящо обяснение за заселването на видните троянски родове едновременно от различни места все около 1720-1750 година.
Колкото до процеса на преминаване от скотовъдство към занаятчийство (с гурбетчийство), това е един всеобхватен и дълбок процес, чийто късен отглас е и самият зограф Пенчо хаджи Найденов.
В заключение искам да напомня, че Пенчо отсъства от родния край, когато Захарий Зограф изписва църквата на Троянския манастир. А защо е избран именно Захарий? Вероятно заради своя роднина и опекун Вълко Чалъков, големия джелепин и бегликчия, видния ктитор на българските църкви и манастири, включително Троянския. Но това вече е друга тема.
*Авторът Ивелин Любенов е роден през 1969 г. във Враца. Завършил е „Архитектура” във ВИАС, София, катедра „Опазване на архитектурното наследство” и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия. Работил е в строителния бранш – като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор. Понастоящем живее и работи в София. Интересите му са свързани с историята на архитектурата и изкуството в България и на Балканите. Участник във форума „Български исторически четения” по теми, свързани с възрожденската ни архитектура. През 2020 г. излезе неговата книга „Тайният код на българските дюлгери“ (издателство ИНЛЕ).
1 Comment
which is a trusted site and offers various types of gacor slot games with a big chance of winning. Have an exciting and exciting gaming experience only at slot gacor. By using the latest alternative link, bosque can enjoy unhindered access to various popular slot games that are currently viral and much sought after by online players.