На 19 юни 1953 година Световният съвет на мира потвърждава предложението на международно жури и награждава посмъртно с „Почетната награда на мира“ българския поет Никола Вапцаров. „Наградата е учредена на Втория световен конгрес за защита на мира, провел се през 1950 година във Варшава. Делегат на конгреса е била майката на поета – Елена Вапцарова. Тогава съвсем спонтанно възниква идеята да се учреди международна награда за мир“, разказа в ефира на Радио Благоевград Светла Баяркова, директор на музейния комплекс в родния град на поета – Банско. Стотици са номинациите за наградата, специалното международно жури заседава през 1952 година във Виена и трябва да избере най-достойния сред многото достойни. Единодушно е решението почетната наградата да бъде за българския поет Никола Вапцаров. „Членовете на журито изтъкват на преден план човечността на Вапцаровата поезия, неговия кратък живот и непреходно творчество, и излязло от границите на България, посветено на любовта, вярата и надеждата“, каза още Светла Барякова.
На 19 юни 1953 година на своето заседание в Будапеща, Световният съвет на мира, под председателството на Фредерик Жулио Кюри, потвърждава предложението на международното жури и присъжда посмъртно „Почетна награда на мир“ на Никола Вапцаров. През декември същата година тя е връчена на Елена Вапцарова, майката на поета. По този повод в Банско са организирани грандиозни тържества.
1 Comment
临时邮箱是薛定谔的收件箱——你不刷新页面时，它既收到邮件又没收到，量子力学赢了。