Вихрен – върхът на бурите

Връх Вихрен със своите 2914 метра е първенецът на Пирин. На 1950 м има изградена метеорологична станция.

Траките наричали планината Орбелос (белоснежна). Славяните я назовали Юденица (Самодивската), а по-късно я нарекли Перин, защото били убедени, че най-високият й връх е обитаван от самия бог Перун. Наричан още Piorun, Parun, Перин, той едно от най-могъщите божества в славянската митология, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка.

Но, според тълкуването на академик Владимир Георгиев, името идва от тракийската дума “перинтос”, което означава “скала”, или от хетската “перунаш”. До 1942 година Вихрен се е наричал Елтепе (връх на бурите). Гледан откъм Банско връх Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг – на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки.

Върхът е част от създадения в 1962 година едноименен национален парк, който в 1975 година получава името “Пирин”. С площ от над 40 000 хектара паркът опазва уникалните ендемични, застрашени и редки растения, както и разнообразието от животински видове, които го обитават. През 1983 година е включен в списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО.

В подножието на планината може да се види Байкушевата мура, която носи името на своя откривател – лесовъда Коста Байкушев. Той изследва дървото през 1897 година и изчислява възрастта му на 1200 години тогава. А размерите му са наистина са впечатляващи: височина 24 метра, диаметър 2.02 метра и обиколка почти осем.

Но не така стоят нещата при връх Вихрен. Защото той е втори по височина в България след Мусала и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп /Гърция/. Изграден е от мрамори, които не задържат вода и точно затова в района на върха няма реки и езера. Растителността по склоновете му е бедна – трева и лишеи, но в замяна на това по скалния ръб Джамджиеви скали в изобилие се среща еделвайсът. По-богат е животинският свят – птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават местността Казаните в неговото подножие.

Към самия връх водят няколко маршрута, но е най-добре да се тръгне от Банско към хижите “Бъндерица” и “Вихрен”, които предлагат много добри условия за пребиваване.

От хижа “Вихрен” започва така нареченият “класически маршрут” – основната пътека, известна като “Царската”. Тя обаче е стръмна – за кратко време се достига денивелация от почти километър нагоре, и е за туристи с добра физическа подготовка. През лятото изкачването от хижата до върха трае около 3-4 часа. Безспорно именно тогава е най-доброто време за достигане челото на Вихрен.

Връх Вихрен е включен в инициативата “Покорител на 10-те планински първенци”. Печат има в хижа “Вихрен“ (където може да се нощува), в хижа “Бъндерица” и в музей “Никола Вапцаров” в Банско.