Кресненското село Влахи се е превърнало във феодално владение на българските зелени активисти и техните неправителствени организации, в което те извършват различни дейности със съмнителна законност.
Село Влахи, което се намира в Кресненското дефиле, се намира базата на активистите от коалиция „За да остане природа в България“, а проверка показва, че много от известните български еколози са собственици на имоти и пребивават през голяма част от годината именно в кресненското село.
В центъра на селото, по европрограма, е построена огромна сграда, която е наречена “Учебен център за едри хищници”. С пари от обществени поръчки пък е купена сградата на бившето училище, което е превърнато в „Училище за природа“, което се управлява от едноименна неправителствена организация и разполага с ресторант и хотелска част.
Собственик на учебния център е „Сдружение за дива природа Балкани“. Зад тази частна неправителствена организация стои екологът Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и Тома Белев в по време на мандата им като министър и зам. министър в Министерството на околната среда и водите.
Начело на „Сдружение за дива природа Балкани“ е Александър Дуцов. Той се изявява като експерт по вълци и мечки и работи с българския клон на швейцарската фондация WWF, който се управлява от Веселина Кавръкова – жена на бившия заместник министър на околната среда и водите Тома Белев.
Член на Управителният съвет на „Сдружение за дивата природа Балкани“ е и Елена Цингарска. Тя е биолог и заедно с мъжът си Сидер Седевчев – художник и зелен активист, правят сериозен бизнес във Влахи, използвайки финансиране от еврофондове и националния бюджет.
В сдружението е и Андрей Ралев, който е един от учредителите на партия „Зелено движение“.
Всички те, както и приближените им, прекарват немалка част от времето си в селото, пребивавайки в къщи или обучителни центрове, собственост на няколко неправителствени организации.
В селото живее и Димитър Василев – Велин – най-големият жалбоподател срещу довършването на АМ Струма. Министерския съветник Андрей Ковачев също е собственик на имот в района.
Както Еко Новини разкри, Велин и Ковачев са завели цели 8 дела срещу АМ Струма през Кренсенското дефиле само през месец март тази година.
Във Влахи целогодишно се подвизават и зелените функционери Петко Ковачев от НПО „Институт за зелени политики“ и Петко Цветков от българо-швейцарската фондация „Биоразнообразие“.
Какъв е бизнесът на еколозите във Влахи?
Най-големият бизнес на еколозите е изпълнение на програми за реинтодукция на черни и белоглави лешояди в района на Кресненския пролом. Поръчките се изпълняват от „Зелени Балкани“, „Дивият фонд за флора и фауна“ и още няколко зелени организации. Финансирането на тези дейности е от програма “LIFE” на Европейския съюз и националния бюджет. Стойността на проектите за периода 2015-2022 г. е над 10 милиона лева, или около 350 000 евро на двойка лешояди.
Цялата програма е с почти нулев резултат – една част от птиците, купените от Испания, са напуснали района и се преместили да гнездят в Македония, Сърбия и Гърция. Други са отлетели за Израел.
Около отглеждането на лешоядите има и криминален елемент – еколозите твърдят, че 17 птици са били умишлено отровени от местните. Те обаче отричат и твърдят, че когато зелените започнали опитите за реитродуциране на лешояди, те предупредили еколозите, че в района няма необходимата хранителна база за тези големи птици.
Действително преди 50-60 години там се виждали гнездящи лешояди, но тогава е имало огромни стада от крави и овце, които излизали на паша. Тогава животновъдите не събирали умрелите животни, а ги оставяли на мършоядите – птици, чакали и вълци. Днес обаче тези условия не съществуват. Животните са много малко, а заради санитарните изискванията се дават на екарисажи след смъртта им.
Дори тези повече от 10 милиона да бъдат изхарчени целево, в района днес няма условия, които да накарат птиците да останат и да се установят в България, тъй като няма храна.
Освен опитите за реитродуциране на лешояди, зелените развиват сериозен бизнес с обучения, лекции, семинари и конференции. През последните години са организирани над 40 такива във Влахи. Всичките финансирани по европейски и национални програми. Парите идват от “Програма за подкрепа на неправителствени организации в България” по Финансовият механизъм на европейското икономическо пространство. Усвоени са стотици хиляди.
Пари еколозите изкарват и от учебния център за едри хищници. Така се казва и едноименната фондация, която усвоява парите по обществени поръчки.
Отделно еколозите отглеждат и овце, крави, коне и расови каракачански кучета – само те са над 50. Голяма част от “училището” е превърнато в сеновал за слама и сено за храна на стадата, собственост на зелените .
За прикритие на стопанската и търговска дейност отглеждат една мечка е един вълк. Дивите животни, които изглеждат доста зле, са затворени зад ръждясали решетки, а на оградата пред седи отрязано пластмасово шише за дарения.
Те се занимават и с търговия на недвижими имоти. Еколозите купуват къщи, реновират ги по евро програми и ги ползват за личен бизнес.
Използвайки факта, че имат имоти в района на Кресна, зелените Андрей Ковачев, Димитър Василев-Верин и други активисти организират протести срещу довършването на АМ Струма, преставайки се за местни жители, заблуждавайки обществото и медиите, че хората от Кресна не желаят магистрала.
Както се установи след разкритията на Еко Новини – рафтъри и зелени са построили незаконен туристически комплекс в защитена зона „Кресна-Илинденци“ в Кресненското дефиле. Също толкова съмнителна е законността на дейностите, които зелените активисти и техните неправителствени организации извършват в село Влахи, и би трябвало отговорните институции да се поинтересуват от това.
Още от България
Под натиска на Борислав Сандов и Тома Белев автомагистрала Черно море става жертва на Натура
Всичките седем трасета на идейния проект за бъдещата автомагистрала Черно море са отхвърлени от Министерството на околната среда и водите. Причината …
Симитли е пример как трябва да се ръководи една община. Отварят нов завод за 20 милиона лева
Антон Стефов: В Симитли и с кмета на община Симитли г-н Апостолов нещата станаха много бързо така, както станаха в …
Като теглим чертата
Щяха да правят няколко моста над Дунав.Щяха да правят завод за електромобили. Щяха да правят тунела под Шипка. Щяха да …
