Всяко голямо и малко селище има своя история
от древно и по-ново време. В пожълтелите й страници е записано случилото се в миналото – отразено в духа на времето, в делата на хората и техния стремеж към съзидание, към по-добър и просветлен живот. Забравянето или премълчаването на миналото, както и произволните и тенденциозни оценки на събития и личности ни лишават не само от исторически знания, но и от нравственост. Защото основите на нравствеността се коренят в земите на дедите ни, в делата ма предците ни, в гробовете на близките, в добрите взаимоотношения между възрастни и млади. Ако се разрушат връзките между поколенията и се изгуби приемствеността и уважението към предшествениците, човек остава отроден самотник и безотечественик. Затова историята не следва да се предава като сух разказ за граждански факти и събития, а като настроение и съпричастие на народната беда, като възторг от достойнството и родолюбието на предците.
Банско има уникална история и свои самобитни черти. То представлява една вселена от красива природа, от старинна и нова архитектура, борби и героизъм, богат фолклор и поезия – спастрило м своя летопис всичко добро и светло що е сторено във времето от неговите люде.
В многовековната история на България Банско заема значимо място. От края на XVII век то участва във всички области в развитието на цялостния живот на народа ни – идейно-политически, културно просветен, икономически. Нито едно национално значимо събитие не е подминало Банско. Наистина е удивително това спонтанно участие на градеца във всички епични национални битки и въстания, вписвайки и нещо от своето историческо развитие.
Стоя стъписана пред огромния исторически материал, от който трябва да извадя най-значимото и най-интересното в кратък обобщаващ очерк.
И друга трудност до днес този забележителен български град няма пълна научна история, която да бъде написана от колектив историци с проучване на всички възможни източници, за да бъдат открити нови документи и факти, научно да се преосмислят наложилите се субективни твърдения и оценки. Проф. Йордан Иванов в своя научен труд „Българи в Македония” още през тридесетте години на миналия век констатира с учудване: „Историческото минало на Банско не е изследвано напълно, а то се вписва в контекста на националната ни история.”
Известна подготовка за научна история на града вече е започната. В землището на Банско всяко лято работят професори и научни работници за проучване на неговото древно минало. Регистрирани бяха над сто обекта. Археолозите са открили ценни находки, с които ще бъдат документирани важни моменти в наслояването на различни култури в тия краища.
Историческо познание за Банско досега получаваме
най-вече от автентичните устни предания и разкази, чиято достоверност не следва да се подценява, защото това са живи спомени, разказвани и преразказвани от възрастни хора. Приседнали на пейка в двора или пред къщата си, те всякога са готови да отговарят, за каквото ги питате. Разказът им се съживява от често вмъкваната в него пряка реч, понякога и песен. При обрисовката на интересен образ или случка непременно ще „подсладят” приказката си с някоя и друга шега. Устните предания и легенди надживяват архитектурните и писмените паметници, защото не подлежат на разрушаване и пожар. В тях описанието е живо и запомнящо се.
В увода на своя неиздаден ръкопис „Сведения за миналото на Банско и за бележитите хора, които то е родило” неговият автор Кочо Молеров споделя: „Повечето от изложеното в настоящата книга съм взел от предания и разкази, които съм слушал от стари хора, вече измрели. Някои от тях са взели участие в описаните събития, а други са били по-близки или по-далечни роднини на отбелязаните бележити хора. Има преживелици и от самия автор на този ръкопис.” Като европейски възпитаник с голяма социологическа култура, историографът споделя свои възгледи по въпроса
как се създава и от кого историята: „Когато след време учените ще търсят документи да подкрепят разказаните събития, а често няма да има такива, това не значи, че те не са се случили…”
Данни и документи за житието на Банско могат да се черпят от архивни хранилища, библиотеки и музеи. Проучвани са отделни епохи от миналото на града от десетки автори, писали за забележителните му синове: Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров. Най-пълни и безценни са обаче неиздадените ръкописи-истории на Банско от краеведите банскалии – Александър Чучулайн, Герасим Хаджипопов, Борис Еринин, братя Молерови- Костадин и Димитър. Голям принос за събиране на исторически и етнографски документи за музейни експонати за живота и делата па позабравени достойни банскалии имат Гьорката Ушев и Никола Елисеев. Техен продължител е историкът-археолог Владимир Баряков, който с група млади банскалии води археологическите разкопки в землище Банско. Всички тези родолюбиви ратници са отвоювали от забравата на времето ценни исторически познания, които са основна отправка на всеки научен работник.
Банско е древно селище, чието минало е забулено в дълбокия мрак на вековете. Археологическите разкопки, макар и фрагментирани, достоверно установяват, че то е било антично поселение, съществувало пет века преди новата ера. В местността „Свети Никола” са открити и продължават да се откриват древни находки като глинени и бронзови съдове, сребърни монети и женски фигурки за украшение, определяни от археолози като тракийски знаци, останали от тракийски поселници. В местността Лисича могила има две надгробни тракийски могили, които също свидетелстват зa ранното тракийско присъствие по тия места. Едната е напълно разорана с трактори и разграбена от днешни иманяри. Другата е запазена и може да се посети и днес. За тракийското минало на Банско говорят и останките на няколко антични крепости, тракийски некрополи, следи от средновековни църкви и две могили близо до местността Карагонско. Около Банско, в радиус на няколко километра, има останки от двадесет параклиса, които в по-късна епоха са получили имена на християнски светци.
Преди да стане крупно селище, Банско е било разпръснато на няколко махали, заселени в подножието на планината и в най-горната част на котловинното поле.
Заселването на махалите Шипоцко, Грамадето, Палигоден и Карагонско е станало някъде в ранното Средновековие. Образувало се селище от пръснат тип. Не е възможно това благодатно място да е оставало незаселено. Къде по-хубава земя за обитаване – добре скътана срещу студените ветрове и разбойнически набези, обилно напоявана от притоци и голяма река, горе ведро небе и планина, наоколо упойващ въздух, отдалечено за вражи очи.
Историците биха казали: удобен терен като градообразуващ фактор.
Далечните ни тракийски предци са градили къщите си от дърво и камък. Секли са вековни борове, дялали са греди и цепили дъски, от реката си избирали камъни, каквито им трябвало. Колко време е просъществувало това поселение от отделни махали не е известно, но струпването им в едно селище вероятно е ставало в продължителен отрязък от време.
Според проф. Иван Батаклиев в Разложката котловина обитавало тракийско население от племето меди, чиято столица Ямфорини отстояла на няколко километра от днешно Банско. В средновековните карти на мястото на Ямфорини е отбелязано селище Карачуза, чието название е преиначено от славяните по-късно на Карагонско. Известно време това население било под гръцка власт. Проф. Борис Геров потвърждава гръцкото владичество с намерени следи от елинско светилище на богинята Хера в подножието на Пирин.
В края на третото и началото на четвъртото столетие в Разложката котловина идват римляните. Образуването на селището Банско може да се приеме, че е станало едновременно с римското завоевание в този край. Страхът от новия напорист завоевател накарал разпръснатите поселници да се съберат в една махала около една църква и да се бранят от общия враг. Много материални останки, предания и легенди свидетелстват за това. Едно от неоспоримите доказателства за продължителното римско владичество са остатъците от разрушените зидове на римската крепост „Ситан Калята”. Банскалии я наричат „Ситан Кале”. Тя е била най-голямата и най- важната стратегическа крепост по течението на р. Места. Според гръцкия историк Кедрин „Ситан Калята” е била крепост с многобройно население за онова време, което нараствало от постоянни пришелци.
Названието „Ситан” има римски произход
– етимологичното му значение е „град”. Крепостта е била построена с цел да охранява котловината Разлог и да бъде свързочен пункт със Световрачката и Мелнишката крепости, оттатък Пирин. Трябвало да служи като отправен пункт към Тракия по пътя минаващ през Якоруда и оттам сливащ се с Централния римски път, наричан Широкия друм, който идвал от Средна Европа за Цариград. Крепостта е наблюдавала и близкия до нея пирински път, който отвеждал към Струмската долина. От нейните наблюдателници е бил под око и пътят под самата крепост, лъкатушещ покрай Бъндеришката река, излизащ в средата на Разложкото поле, а оттам през Граничар на юг все по течението па Места до топлото Беломорие.
Крепостта „Ситан Калята” се намира на няколко километра от Банско, на запад от р. Глазне. Заема голяма част от платото под местността Пещерите в подножието на Пирин. Построена е била пад пътя, който следва талвега на Бъндеришката река, в низината па Бъндеришкия рид. Тя представлява огромен трапец с дължина 270 м. На запад и на север страните му са дълги по 85 м. Откъм юг крепостта има две успоредни стени, помежду им личи дълбок ров, който е бил запълван с вода. На всеки ъгъл била изградена кула за наблюдение от всички страни. В централната част се възвишавала най-високата наблюдателница, над която се развявало римското знаме – бандера. С това нарицателно съществително се свързва названието на местността Бъндерица и Бъндеришка река.
Останките от вътрешните крепостни сгради са оскъдни.
Срещат се само разхвърлени късове от местен мраморизиран камък и тухли с полепнал по тях хоросан. Вътрешните постройки са били свързани с водопровод от глинени тръби, вкопани в земята на половин метрова дълбочина. Водопроводът води началото си от местността Чучурите – високо в планината. Названието,Чучурите” едва ли е случайно. Не са случайни и намерените отрошъци от глинени кюнци, по които е текла студена и бистра вода. Водопроводът е бил дълъг около пет километра.
През първите години на миналия век община Банско е възстановила този римски водопровод до оброчището в местността Свети Георги и банскалии са го използвали.
В крепостта живеел владетелят със семейството си, стражите с техните семейства, както и част от многобройния гарнизон. Въпреки строгата запрета, военното началство разрешавало на войници за да встъпват в брак и да създават семейство. Така около „Ситан Калята” семейните войници започнали да изграждат къщици, обединяващи се в ранно поселение. С времето броят на крепостните жители се увеличавал. Започнали да идват заселници и от околните села да търсят закрила и препитание. Това били предимно занаятчии и търговци. Ако им провървяла работата, оставали да живеят в нововъзиикналото селище. Повечето от женените войници привиквали с тукашните условия на живот и оставали завинаги в този край. Римският владетел давал временно убежище и на населението от околните махали, когато бивало застрашено от нападение.
Едно вглеждане в топонимията на местностите около крепостта
„Ситан Калята” ни уверява, че зародишът на купното селище Банско е свързано с римското поселение около нея. И сега съществува местност Тодорова орница. Логичното обяснение на това название е – обработвана земя с рало, която е хранила крепостните поселници. Над Чучурите се намира местността Варниците. Без съмнение в тях се е получавала вар за строителството. Наоколо има в изобилие дърва за пещите, в които са изпичани тръбите за водопровода. Махала се появила и в местността Мъртва поляна наричана още Борова нива, заради бликащия по това време извор с гореща вода. Знае се, че римляните се заселвали предимно в местности с минерални извори. Техните терми (бани) били прочути по цял свят. Такива терми построила и тук, на двеста разкрача от крепостта.
Наблизо край крепостта витаят останки от затвор за провинени лица, за което недвусмислено подсказва названието „Тъмничи кладенец”. Археолози тук са се натъкнали на някогашни римски капища, чиито олтари са обърнати на запад според католическия канон. Това явно свидетелства, че римляните са живели дълго в подножието на Пирина. По-късно с идването на християнството калищата са преименовани в оброчище, каквито ги знаем и днес: „Свети Георги”, „Свети Иван”, „Свети Влас”, „Свети Атанас”, „Свети Ми- тър” и „Белите черкви”. В банското землище има около двадесетина свети места. В каквато и посока да тръгнете тук, по отъпкан път или криволичеща пътека, непременно ще минете покрай някой параклис.
Освен останки от крепостни стени и водопровод, днес можем да видим руини от така наречената „Пунчина могила”, в близост до „Ситан Кале”.
Недалеч на север от крепостта някога е битувало и друго укрепено селище, разрушено и загинало в късната римска епоха. Това древно селище се намирало в местността Шипоцко. Останали са парчета от сводести входове, глинени съдове, кандилници и други предмети, зарити в земята от пожари и земетресения. И сега банскалия може да ви се похвали, че в Шипоцко на нивата си е намерил при оране монета с лика на римския император Юстиниян.
Към втората половина на петото столетие Римската империя започва да се разпада под ударите на авари, хуни и готи. По това време славянските племена вече започват да нахлуват през Дунава, търсейки по-топло място за уседналост. В едно съобщение на руския летописец Нестор узнаваме, че руският княз Светополк искал да завладее тази южна земя, където „все блага находятся”.
За навлизането на славяни и българи на Балканския полуостров има достатъчно исторически източници. Намерен е документ, който свидетелства, че в началото на десетия век Разложката котловина е влизала в новообразувалата се българска държава. Документът представлява епиграфски надпис върху каменна надгробна плоча от 904 г., намерена в село Налъш, близо до Солун. Според този иадпис границата на България по това време е стигала до Солун и е обхващала цяла Македония. Съобщение за този документ е поместено в „Известия” на Руския археологически институт в Константинопол, в годишния том от 1910 г. Друго доказателство се съдържа в пространното житие на Свети Климент, където е записано, че цар Борис го е изпратил в Югозападна Македония да просвещава тамошния народ. И още в „Сказание Исайте пророка” се говори за построените от цар Борис след приемане на християнството бели църкви в Брегалница и Овче поле, в областта между Кочани, Нслес и Щип – чак до Струмица и нейната околност, която е влизала във владението на българската държава. Съществува грамота на цар Шишман от 1374 г., с която дарява на Рилския манастир обширна земя за вечно ползване. В нея е споменато село Гнидобърско (Добърско) от Разложката котловина, която е била вече българска. Ориенталския отдел в Народната библиотека „Св. Кирил и Методий” могат да се прочетат още редица документи.
При падането на Разлог под турско робство
в Банско започнали ди се заселват бежанци от съседните селища. Жестокостите на поробителя подтикнали разложани към единение и взаимопомощ. А високото и недостъпно Банско се било прочуло с умението си да се самозащитава.
От обнародвани документи, открити в старите турски данъчни тефтери на Татар-Пазарджишката кааза, към която е спадало и Банско, узнаваме, че Банско през периода 1570-1660 г. е едно от най – големите селища в Разложката котловина – с три събрани мамиш, всяка с по 120 къщи. Населението се занимавало със скотовъдство, земеделие и горянство.
Откъде може да е взело името си Банско? За пръв път то се споменава в документ от турския данъчен архив на Татар-Пазарджишка кааза (област) през 1570 г. За произхода на звучното наименование Банско има две хипотези – първата и най-достоверната е, че то е свързано с титлата „бан” (крал). Според древна легенда знатен бан се заселил в закрилницата планина, прокуден за непокорство от деспотичен господар. Постепенно титлата „бан” изгубила болярското си значение и „банове” започнали да наричат всички имотни люде. Има и народна песен:
Накани си госте Стефан все банове, се кральове.
Песента е записана от сръбския фолклорист Стефан Веркович и публикувана в негов сборник „Народне пеене Македонских болгаре”, издаден в Белград през 1860 г. Тази песен потвърждава често срещаната титла „бан” в разложкия фолклор, тъй като е чута от певец в гр. Добринище.
Краеведът Александър Чучулайн припомня, че от старо предание е известно името на римския владетел на крепостта „Ситан Калята” – бан Банко. При изясняване на етимологията на името на Банско не бива да се пренебрегва историческата практика – селищата да носят името на основателя си. Чучулайн се спира и на друг значим факт – най-заможната и знатна банскалийска фамилия в миналото е била Баановата. Това удължено „а” е характерно за изговора на банскалии, а коренът на думата е „бан”.
Втората хипотеза е на известния драматург и етнограф с корен от Банско Стефан Костов. Той твърди, че името Банско е свързано със село Баня, тъй като банчани в смутни години масово се преселвали в пиринското селище. Проф. Иван Батлиев свързва името на Банско с прилагателното „банско” като принадлежност на с. Баня. Известният книжовник Кочо Молеров ги оборва с цитати от словосъчетания като „банско поле”, но „баненско поле”, „банска нива”, но „баненска нива”. Тези определения към съществителните ясно показват разликата в говора на жителите в Банско и в Баня. Чуйте и народния певец как произнася тези определения:
Лена лен вади (полива) вадила и плевила по се банско поле по банско и баненско.
Докато името на Банско се обяснява достоверно, то за произхода на банскалии следва да приемем уговорката, че не може да се говори ча чист етнос. Банскалии не са староселци на своята земя. Тук са живели траки, римляни, гърци, славяни и българи. Банско е образувано главно от славянски племена и родове, настанили се в северните склонове на Пирин, към края на IV и началото на V столетие от новата ера. Всеизвестно е голямото различие в диалекта на банския говор н говора на другите разложки селища. Освен мекотата и протяжноста, произнасянето на „ш” като „шч” (къща – кашча), така характерни ча изговора на банската реч, срещат се десетки думи със славянски произход, като „Глазне”, ручок, плющия. В Банско една от централните улици се нарича Буга. Названието й би могло да се свърже с името на украинската р. Буг. Турците идват в Разложко сравнително в по-ново време. За тях се знае, че в Банско не са се заселвали и не са имали своя махала. Банскалии с турци не са се смесвали.
Малко са конкретните данни за завладяването на Разложко от турците. Кога и как е станало? Но Банско като планинско селище, встрани от големите пътища, е оставало като че незабелязано. А може би защото турците първоначално не проявявали особена враждебност към друговерския народ. Султан Мохамед II дори изпива законодателен акт, с който се защищавала свободата на вярата и обичаите на християните. Но с идването на султан Селим I нещата се обърнали към лошо. Той издал заповед християнските църкви ни се превърнат в джамии, всички християни да приемат мюсюлманството за своя вяра и да се именуват турци. Настъпват години пи ужас и страдания. Българите изгубили напълно свободата си и Пили застрашени да изгубят и своята народност.
С друг законодателен акт поробителят наложил най-различни данъци, които турската държава увеличавала ежегодно. Един от тях бил десятникът, който узаконявал правото на султанската власт да взема от скотовъдите българи по една овца в натура на всеки двадесет и пет овце. От регистъра на татарпазарджийския кадия научаваме, че в Разложкия край имало силно развито животновъдство. В същия регистър са изброени имената на обложените джеле- ти (скотовъдци), колко стока притежават и колко е бил десятникът им. В Банско данъкоплатците били обложени общо за 25 000 овце. Но будните непримирими банскалии протестирали пред Високата порта в Цариград срещу големи злоупотреби на местните турски власти и срещу въведения данък джизия, наричан още поголовен, който трябвало да изплащат мъжете немохамедани. Кадията на Та- тар-Пазарджик получил султанско нареждане да замине за Разлог и лично да провери оплакването, но нищо не било променено.
Поробеното население от този край възроптало
и срещу нечовешкия несрещан в никоя държава данък, според който турските военни имали право да избират здрави и добре отгледани български момчета, които бивали насилствено откарвани в Цариград и там потурчвани. Обучавани били в специални военни школи и после ги зачислявали в така наречения еничарски корпус. Прилагайки добре изпитани „възпитателни” методи, турските преподаватели успявали да ги отчуждят от близките им и да ги обезродят. След години тези български юноши ставали най-фанатизираните бранители на султанската власт. Старите банскалии и до днес споменават за двама еничари, които с променени имена понякога посещавали родното си село – облечени в еничарска униформа, с високи чизми, с дълги препасани нагани, на главите шапка с лисича опашка. Но не помнят да са вършили безчинства и зулуми.
Когато турците завладели нашия край, Банско било от ония планински селища, които все пак запазили известни права благодарение на материалното си благосъстояние и своя буден непокорен балканджийски характер. Иначе не може да се обясни защо Банско не е потурчено, след като това е било сторено с другите по-маловажни селища от Разложката котловина. Има още едно обяснение, което се основава на предание.
Турците се опитали да поселят турска колония в Банско.
И тя просъществувала известно време. Но в началото на XIX век по време на чума измряла цялата махала. Банскалии се възрадвали, че това е Божи знак, а те са под Божия закрила. Турците пък ги оставили на мира. Така Банско запазил чисто българския си характер.
В неговия регистър никога не е записвано име на мюсюлманин. Ако трябва да сме точни – само един банскалия приел исляма и променил името си на Хасан син Иованов, запазвайки бащиния си прякор. През 1900 г. историкът Васил Кънчов дава просторно описание на Банско в книгата си: „Пътешествия по долината на Струма и Места”. В нея четем: „Малките инородни групи в Разложко – власи и турци – нямат свои представители в Банско, докато Мехомия прилича на малка турска паланка.”
В едно известие от Неофит Рилски Хилендарски от 1831 г., намерено от руския професор Ламански, се говори за предприетите пови усилени действия от турските власти за потурчване на българите от Чепинското корито и Разложко, но само Банско пак оцеляло непокътнато. Някои видни люде от околията злословили по адрес на банскалии, че все успяват тия „бащине”1 да надхитрят анадолците – кога с кесия жълтици, кога с блага, с помирителна дума.
Кога и как турците са превзели крепостта „Ситан Калята”, в която след римляните се настаняват българите, не се знае, но родената от историческото събитие легенда, украсена с художествена измислица, разказва колко дълго българите са се съпротивлявали на османския завоевател.
… Банът на крепостта бил стар човек. Искал да поведе войската и да брани своята пиринска земя, ала не му стигали силите. Нямал си син да го замести. Единствената му дъщеря Тодорка била едва шестнадесетгодишна, тънка като тополчица, мургава, с дълбоки сини очи. На нея ли да се надява… Слушала Тодорка за приближаващите се турци към Разлога и решила тя да поеме отбраната на крепостта. Заповядала да й донесат войнишка руба и извикала първия войскови пълководец Бойлян да дойде при нея: „Аз ще водя войската! Ти ще командваш отбраната! Дала на пълководеца скъпоценния пръстен на баща си, с който му доверила голяма власт. Бойлян се учудил па дръзкото решение на крехкото момиче, но трябвало да изпълни заповедта. Светкавично в ума му минало – в такъв случай той става княз, а тя княгиня Тодора. И вече със заповеднически тон казал на господарската щерка: „Върви да ти намерят броня!”
Тутакси тръбачите засвирили сбор. Войници и стражници се затичали към складовете за оръжие. Навлекли ризници, запасали колани, засвяткали в ръцете им щикове и саби. Строени в редица зачакали да дойде главният войвода, дето ще ги поведе в битката.
Какво било изумлението им, когато излязла на бял жребец
Тодорка, надянала голяма за ръста й ризница, препасала моминска снага с колан, по който проблясвали златни пулове, провесила дълга сабя, навила черни плитки под шлема, обута с високи над коленете й чизми. „Войници! – извикало момичето с тънък, но властен глас – Османци – неверници идват към крепостта! С меч да ги срещнем и с меч да ги върнем! След мене ще върви смелият Бойлян и Света Богородица!”
Пресрещнали турците горе на пътя към Мелник. Завързала се неравна битка. Момичето препускало сред войниците и сякаш ги омагьосвало да се бият с безмерна храброст. Но турците успели посред боя да пленят смелата девойка. Привързали я за коня на техния командир като трофей. Тодорка бързо се окопитила и с ловък замах на сабята си срязала въжето и пробила в гърдите турския военачалник. Настъпила суматоха и уплах сред вражите войници – всички ударили на бяг.
Битката била спечелена, но на Тодорка изведнъж й прилошало и тя припаднала. Бойлян я взел на ръце, качил на своя кон и така пристигнали в „Ситан Калята”. Стари и млади изпълнили църквата „Света Богородица” да се молят за нейното оздравяване. В това време пристигнала отново лоша вест – турски орди се насочват към подножието на Бъндеришкия рид. Бойлян предложил на Тодорка да напишат писмо до султан Боязид, че му се подчиняват доброволно, а той да ги остави да са господари на крепостта. Това коварно предложение вбесило родолюбивата девойка: „Ти си ми подчинен! Ако се откажеш да браниш крепостта, ще заповядам да те вържат и хвърлят в „Тевнички кладене”!
Бойлян се отказал от писмото и се заклел пред Тодорка,
че ще брани докрай крепостта. Високите крепостни стени с войници и наблюдателници изплашили турския предводител. Нямало такава стълба, с която да се достигне догоре. Отвътре гарнизонните войници стреляли през бойниците и заливали с вряло масло всеки нападател, опитал се да се покатери. Тогава турският предводител заповядал на войниците си да издигнат висок хълм от камъни и пръст, от който да се прехвърлят вътре в крепостта. За два дена била издигната висока могила. Понесли нагоре топове и загърмели. Дим забулил небето. Отвътре стреляли и убивали всеки появил се топчия. Викове на ранени и топовен грохот се носили в овъгления от барут въздух. Един топовен удар успял да подкопае основите на една от кулите – отворила се голяма пробойна. Но стражниците успявали да задържат напиращите аскери. В това време се случило нещо страшно. При Тодорка и Бойлян се втурнал стражник и съобщил, че поганците са открили подземния водопровод и са спрели водата. Защитата вече била немислима. Бойлян грабнал на ръце Тодорка и през таен подземен ход излезли горе в планината. След тях се втурнали охранители, но били достигнати от преследвачи, които стреляли в гърба им. Тодорка била тежко ранена. С последни сили тя се откъснала от Бойлян и полетяла надолу към усойната пропаст. ‘Гой погледнал след нея и видял в тъмното да светят две големи сини очи – Тодорините очи. В безпаметен ужас скочил и той… Така според легендата възникнало езерото под върха с името Тодорини очи. Родила и народната песен:
Банко по двор одеше бели ръце кършеше, Погледа го Тодора: „Не грижи се, текьо ле, я ке вода войската.
В епилога се говори за стария грохнал бан, как с дълбока горест предал на завоевателя крепостта. Преценил, че спирайки кръвопролитието, ще спаси хората и имота им от грабежи и пожари.
В историята на Банско има един период от близо два века – от края на XV до края на XVII век – наричан от банскалии „златно време”, когато прадедите ни се замогват и забогатяват. Това материално и духовно процъфтяване се дължало на кираджийството и търговията. Кой е бил първият банскалия, който захвърлил ралото и потърсил по-доходна работа, никой не знае. Все ми се струва, че с бил някой скотовъдец и земеделец – като откарвал през зимата добитъка на беломорските пасища на „кашла”, имал е възможност да наблюдава с какво изкарват хляба си тукашните люде и къде търсят пазари за произведения от тях памук, анасон и афион. Находчивият п предприемчив наш банскалия ще да е предложил да им превозва памука и друго каквото имат за продан до Европа, където фабрикантите на текстил ще го купуват скъпо и прескъпо. Договорили гг и така земеделецът-скотовъдец станал превозвач. Привлякъл и (фуги като него пастири и потеглили цели кервани с товарени му- IU’га и коне към Средна и Централна Европа. Стигали до Австрия,
Саксония, Силезия, Унгария и Франция.
Нищо че не знаели езици и не били учили география, пак се справяли, били отворени и лесно схващали нещата. Пътищата били никакви, рисковете големи, но високопиринците не се плашели ни от виелици, ни от разбойници. С всяка година броят на товарените с бали памук коне се увеличавал, за да достигне много по-късно до двеста и повече! Отначало били обикновени превозвачи, после се нагърбвали да бъдат посредници между продавачи и купувачи, а след като достатъчно се замогнали, взели изцяло в ръцете си тази доходна търговия. В обратния път докарвали търсени в изостаналия турски вилает промишлени стоки – фини тъкани и съдове, накити и лекарства, всякаква галантерия и предмети за бита и пълни дисаги с минцове и жълтици! Банско се превърнало в склад на едро с вносни европейски стоки, които се купували като топъл хляб в Разложко и Джумайско, та чак до границите на Отоманска империя.
С разрастване на търговията и печалбата била променена организацията на превоза. Сега начело на кервана търговците банскалии назначавали керванбашия, който бил и техен пълномощник. Стотиците коне били охранявани от турски наемници, а срещу по-голямо заплащане били наемани и офицери от турската армия с разрешение на пашата, в чийто джоб потъвала кесия с жълтици. Наложило се да открият свои кантори и складове в Лайпциг, Нюрнберг, Белград, Париж, а във Виена била създадена финансова къща „Братя Германови”.
По това време в Банско се развиват бързо и различните занаяти.
Възникват табакхани. Хиляди парчета първокласен мешин и сахтиян се преработвали в банските кожарници. За закупуване на кожи са идвали търговци от далечни места. Първокачественият сахтиян, изработван в Банско и Неврокоп, бил търсен и добре заплащан в Англия, Австрия и Италия. Добре печелели и занаятчиите, които правели обеци и пръстени, кръстчета и иконки, папуци и кондури. В по-късно време от Банско се изнасяли черковни свещници, мелнички за кафе, дараци, часовникови механизми и други железарски битови предмети.
Богатите бански търговци започнали да вдигат укрепени каменни къщи на два ката, които можете да посетите и днес с високи порти и мурови стрехи, с високи широки слънчеви чардаци и одаи, със зарешетени прозорци. Това благополучие позволило на тогавашните първенци да разширят и украсят старата църква „Света Богородица”, която и днес е с отворени врати в долния край на гробищата. Представям си с какъв мерак са поръчали чудесния дърворезбен иконостас и колко златни лири са платили за резбата. По- късно с щедри дарения и повинното участие на цялото население е била изградена величествената църква „Света Троица”, черковната камбанария с часовник и пеещи камбани, класното училище с театрален салон.
Банско изменя своя облик до неузнаваемост.
Все по-малко приличало на селата от Мизия, Тракия и Македония, където наплашеното население превивало гръб пред смръщените аги. Банскалии ходели изправени и говорели високо. Обличали се с кюркове и носели калпаци с платнени дъна. Жените носели атлазени фустанели и демонстрирали богатството на търговското си семейство с нанизи пендари. Замогналите се бащи давали мило и драго децата им да получат по-високо образование. Изпращали ги в прочути европейски лицеи и университети. За класното училище в Банско търсели най-добрите учители.
Богатото време на Банско завършва с войните, които Наполеон иоди в Европа. С тези войни се затварят пътищата към големите градове на Западна Европа. Вече се използват водният път по Дунав. Вносните мита, наложени от австрийците, влошили още търговията. Но веселата и шумна някога Виена настъпили дни на всеобща стопанска криза. Кепенците на банските търговски кантори били затворени. Повечето търговци фалирали други се насочили към Сонуп. Будните и предприемчиви банскалии обаче не се оставили да бьдат смазани. Някои потърсили прехрана в по-големите градове из страната, мнозина емигрирали в Америка. Останалите в родното си място се заели усилено със земеделие, скотовъдство и различни занаяти. Дървесината от Пирин и водите на Глазне създавали условия за развитие на дървообработването. Появили се полумеханизирани занаятчийски работилници, накацали покрай Селската река. В края ни XIX век (към 1894 г.) в Банско е построена Тодевата фабрика за мелене на фино брашно. Била е на два етажа, модерно за времето оборудвана – с промишлени машини, с елеватор за изкачване на промитата пшеница на горния етаж, с френски и гръцки мелачни камъни. Задвижването на машините ставало посредством трансмисии и водна сила. Тодевата фабрика снабдявала с брашно турската войска в Мехомия, тогава този край е още под турско.
Един сравнително късен пътепис във в. „Македония”
от 13.4.1891 г. ни дава представа за икономическия напредък на Банско. Пътеписът има интригуващо заглавие „Селската река в Банско” с подзаглавие „ – „Село с индустрия”. Следва любопитен текст: „Когато пътник пътува от Пазарджик за Солун и минава през Банско, това село му прави огромно впечатление със своята индустрия, със своите работилнички за бичене на трупи, наредени покрай коритото на Селската река, която е ръкав на Глазне. Тази буйна пиринска река минава по средата на Банско, в наклон, бързоструйна. Водата на Селската река се използва за напояване, след като е дала своята двигателна сила.” Банско не е само природа и минало. То е селище с индустрия, рано настанила се цивилизация – поща, електричество, кино, банки, гимназия.
Завистливи първенци от съседните села казвали: „Абе тия бащине и като спят, па са будни – мислят, кроят все нещо ново…”
Предишният небивал стопански подем на Банско е бил извършил вече своето голямо дело в икономическото и духовното въздигане, така че последвалите търговски несполуки поради наполеоновата блокада не се отразили съществено върху напредъка на селището десетки години след нея. Темелите на този напредък били здраво изградени от предишните години.
Описаното стопанско благоденствие на Банско
в контурите на кратък исторически преглед съвсем не е неговата пълна и реална биография. И в Банско не на всички животът е бил приказка без край, изпълнен само с успех и възход. До укрепените чорбаджийски къщи се гушели бедни, вехти къщици. Обитателите им били безимотни, тънели в сиромашия, студували и гладували, децата им не ходели на училище. Цанели се да слугуват в богатите къщи. Както се казва – от богатите трапези падали трохи и за сиромасите…
Банско е преминало през яростни житейски бури и съдбовни събития. Изменял се животът, особеностите на бита, атмосферата на градчето, но темелите на старо Банско оставали яко вградени в пиринската твърд. Над тях е надградено ново Банско и неговата културна и политическа история. С указ на Министерския съвет от януари 1979 г. Банско влиза в списъка на седемте уникални градове на България и е обявено за уникален център на вътрешния и меж дународния туризъм и като такъв се развива с невероятна скорост. За изследване на миналото на града от древността до наши дни Институтът за изкуствознание, Националният исторически музей,
Археологическият институт с музей при БАН и местният Музеен комплекс са изготвили програма „Банско”. В нея са включени важни проблемни проучвания като: исторически извори, топонимия, диалектология, обичаи и обреди, легенди и предания, археологическа карта на банското землище. Направените първи разкопки вече са разкрили нови археологически обекти – могили, некрополи, базилики, параклиси, градища и други. Открит е богат материал от исторически ценности.
Още от История
Банскалии – родолюбивите съотечественици на Паисий Хилендарски почетоха 302 години от рождението му
Както всяка година на 19 юни, и днес Банско се преклони пред родоначалника на българското Възраждане свети Паисий Хилендарски. Тържеството …
Постоянната иконна изложба на Банската живописна школа отново може да се разгледа в планинския град, след експониране в Австрия и Полша
Постоянната иконна изложба на Банската живописна школа отново може да се разгледа в планинския град, след експониране в Австрия и …
Банско първенец в археологията. Какво впечатлява
Банско е една от първите общини, в която изцяло са проучени и регистрирани археологическите обекти и това е благодарение на …
