Ако човек разгърне някой стар туристически или географски източник от 30-те години на ХХ век, ще открие, че това малко градче в Разложка околия, разположено в полите на Пирин, край буйната река Глазне, е било характерно със старинните си двуетажни къщи, както и със старата си църква „Св. Богородица“, с църквата „Св. Троица“, с висока уникална за времето си камбанария-кула с часовник и богато украсен иконостас, с майсторите си резбари, с оживените си търговски връзки с чужбина, с високата си материална култура, с „видните лица, които е дало“ на България, като Неофит Рилски, Михаил Германович, предполага се и Отец Паисий… Освен това, характерен е здравият му планински климат и красива околност, които го правят и добро летовище* Виж „Банско“ в „Географски речник на България“, от Жечо Чанков, Изд.“Факелъ“, София, 1939г.
През 70-те години на ХХ век за Банско се говори вече като за добре благоустроен град, със запазени укрепени каменни къщи от периода на Възраждането, с оригинална банска архитектура. Споменават се най-интересните къщи: Веляновата, Сирлещовата, Тодевата, Хадживакановата, Молеровата, Хадживълчевата и др.* [2] Виж „Банско“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г.
Специално внимание се отделя на „Банската художествена школа“ с нейните представители иконописци и резбари, между които Тома Вишанов Молера, синът му Димитър, синът на Димитър – Симеон, правнукът на Тома Вишанов – Георги. Освен школата на Молерови, е отбелязана и арнаутската живописна школа на Уста Велян Огнев, синът му Ангел Велянов, Михайло Ив. Голев и други. Банската художествена школа изиграва значителна роля в културния и художествен живот на юг от Рила, из Разложко, по поречието на Струма и Места.* [3] Виж „Банска художествена школа“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г
ПЛАН-УКАЗАТЕЛ НА ГРАД БАНСКО, 1987г.[4] КИПП по картография, Отг. ред. Л. Старикова, техн. ред. Кр. Хрисчев, художник Пл. Гиргинов, Второ издание, 1988г.
УНИКАЛНАТА БАНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА
Професор архитект Георги Кожухаров пише, че укрепените къщи в Банско представляват самостоятелна група къщи, засвидетелствани единствено в този град* [5] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.97
От многото укрепени къщи в Банско, той се спира на „шест измежду най-старите: Хаджигьорговата, Тодевата (край р. Глазне), Вълчовата (край р. Глазне), Веляновата, Бенината и Сирлещовата. Всички те, според устното предание, са принадлежали на много богати банскалии. В това ни убеждава техният масивен градеж, големите им размери и наличието на специално устроени и добре укрепени скривалища, приспособени и за активна отбрана. По време на построяване те следва да се отнесат към един немного продължителен период от около края на XVII до към края на XVIII в.“ – пише Кожухаров*[6] Пак там, с.97
Вълчовата къща е почти два пъти по-голяма от Хаджигьорговата и Тодевата, но отново е укрепена със скривалища, приспособени за активна отбрана. *По проф. Г. Кожухаров
Бенината къща е стигнала до нас силно променена, но дори и така може да се отнесе към Вълчовата и Веляновата къщи – строена е в началото на втората половина на 18-ти век. Преустроена е след раждането на Неофит Рилски (Никола Бенин), има двукамерно скривалище; Нещо, което е се среща при разгледаните къщи е чардакът, който обикалял къщата от три стани. /По проф. Г. Кожухаров/
Фотография – автора, 1980-те години
Ст. Л. Костов, който пръв спира вниманието си върху старите къщи в Банско и публикува две от тях – Сирлещовата и Вълчовата пише „Има предание, че богат банскалия донесъл от чужбина плана на този тип къщи и че местни майстори го изпълнили. Наистина тези къщи, без чардака, по покрив, прозорци и масивност приличат на северо-итаианските кастели…“*[7] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.115 Костов смята, че Сирлещовата къща датира не по късно от 1776г.*[8] Пак там
В ръкопис на инж. Б. Еринин пише нещо много интересно за къщата на „дядо Георги Сирлещов“ – „от таен проход се излиза в градината така, че тя е във връзка с подземията на друга къща – Веляновата….Според един от потомците на стария търговец дядо Георги Сирлещов – Иван /Йошката/ К.Сирлещов, къщата била на около 280 години, т.е. градена около 1692г.“*[9] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение на някои стари къщи и техните обитатели“ – Музеен комплекс в Банско, ръкопис, 1973г., с.8, 9.
Изследователите на Възрожденската архитектура, проф. д-р арх. Р. Ангелова и проф. д-р арх. М. Коева определят като уникална Банската архитектурна школа, отличаваща се „със специфични особености, чиито образци са достигнали най-висока степен на архитектурно-композиционно развитие“*[10] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г. и отделят измежду многобройните оригинални бански къщи с „най-избистрен архитектурен образ и най-високи художествени достойнства“ Хадживълчовата, Веляновата, Сирлещовата, Буйновата/Тодевата/ и Зехтинджиевата къщи.
Посочените укрепени бански къщи носят следите на късното средновековие с изградените си скривалища и сложни системи за отбрана и нападение. Това ги прави изключително ценно явление за българската архитектура и тези образци трябва най-грижливо да бъдат опазвани.
Други забележителни къщи – паметници на културата в Банско, във вида им от 1980-те години:
Църковната архитектура в Банско е представена с две забележителни по различен начин църкви:
Гробищната църква „Св. Богородица, използвана за погребални обряди и помени, e построена през втората половина на XVIII в. /1774г./* [11]Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г
Обаче, според инж. Еринин, „Долната махала е най-старата част на селището. Тя се е групирала около старата черквица „Св. Богородица“, която според някои датировки и надписи съществува от преди 1291г.“*[12] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение…“, с.115
Гробищната църква е късно-средновековна, еднокорабна, едно – абсидна църква. Дърворезбеният й иконостас е „майсторско произведение на резбарското изкуство“, „най хубавият от групата иконостаси, работени от едно и също резбарско ателие от Банската школа, „един от значителните ранно-възрожденски дърворезбени паметници по нашите земи“*[13] Пак там
Построената през 1835г. църква „Св. Троица“, със средства събрани от населението на Банско, е също забележителна по своята архитектура и художествена украса. Инициатор и организатор а нейното изграждане е Лазар Германович /Голев/. През 1937г. е изработен монументалният иконостас и е завършена вътрешната живописна и дърво-резбена украса. През 1862г., с построяването на кулата-камбанария, заедно с църквата и оградните й зидове се оформя цялостен художествен ансамбъл. Този църковен ансамбъл е дело на местни майстори между които са известни имената на Димитър Доюв, Григор Благов Доюв, Лазар Глушков, резбарите и декораторите Велян Огнев, Наум Христов и други.*[14] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански….,
2 Comments
Hello there! Do you know if they make any plugins to
help with SEO? I’m trying to get my website to rank for some targeted keywords but I’m
not seeing very good success. If you know of any please share.
Cheers! You can read similar text here: Eco bij
Good