Ако човек разгърне някой стар туристически или географски източник от 30-те години на ХХ век, ще открие, че това малко градче в Разложка околия, разположено в полите на Пирин, край буйната река Глазне, е било характерно със старинните си двуетажни къщи, както и със старата си църква „Св. Богородица“, с църквата „Св. Троица“, с висока уникална за времето си камбанария-кула с часовник и богато украсен иконостас, с майсторите си резбари, с оживените си търговски връзки с чужбина, с високата си материална култура, с „видните лица, които е дало“ на България, като Неофит Рилски, Михаил Германович, предполага се и Отец Паисий… Освен това, характерен е здравият му планински климат и красива околност, които го правят и добро летовище* Виж „Банско“ в „Географски речник на България“, от Жечо Чанков, Изд.“Факелъ“, София, 1939г.
През 70-те години на ХХ век за Банско се говори вече като за добре благоустроен град, със запазени укрепени каменни къщи от периода на Възраждането, с оригинална банска архитектура. Споменават се най-интересните къщи: Веляновата, Сирлещовата, Тодевата, Хадживакановата, Молеровата, Хадживълчевата и др.* [2] Виж „Банско“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г.
Специално внимание се отделя на „Банската художествена школа“ с нейните представители иконописци и резбари, между които Тома Вишанов Молера, синът му Димитър, синът на Димитър – Симеон, правнукът на Тома Вишанов – Георги. Освен школата на Молерови, е отбелязана и арнаутската живописна школа на Уста Велян Огнев, синът му Ангел Велянов, Михайло Ив. Голев и други. Банската художествена школа изиграва значителна роля в културния и художествен живот на юг от Рила, из Разложко, по поречието на Струма и Места.* [3] Виж „Банска художествена школа“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г
ПЛАН-УКАЗАТЕЛ НА ГРАД БАНСКО, 1987г.[4] КИПП по картография, Отг. ред. Л. Старикова, техн. ред. Кр. Хрисчев, художник Пл. Гиргинов, Второ издание, 1988г.
УНИКАЛНАТА БАНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА
Професор архитект Георги Кожухаров пише, че укрепените къщи в Банско представляват самостоятелна група къщи, засвидетелствани единствено в този град* [5] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.97
От многото укрепени къщи в Банско, той се спира на „шест измежду най-старите: Хаджигьорговата, Тодевата (край р. Глазне), Вълчовата (край р. Глазне), Веляновата, Бенината и Сирлещовата. Всички те, според устното предание, са принадлежали на много богати банскалии. В това ни убеждава техният масивен градеж, големите им размери и наличието на специално устроени и добре укрепени скривалища, приспособени и за активна отбрана. По време на построяване те следва да се отнесат към един немного продължителен период от около края на XVII до към края на XVIII в.“ – пише Кожухаров*[6] Пак там, с.97
Вълчовата къща е почти два пъти по-голяма от Хаджигьорговата и Тодевата, но отново е укрепена със скривалища, приспособени за активна отбрана. *По проф. Г. Кожухаров
Бенината къща е стигнала до нас силно променена, но дори и така може да се отнесе към Вълчовата и Веляновата къщи – строена е в началото на втората половина на 18-ти век. Преустроена е след раждането на Неофит Рилски (Никола Бенин), има двукамерно скривалище; Нещо, което е се среща при разгледаните къщи е чардакът, който обикалял къщата от три стани. /По проф. Г. Кожухаров/
Фотография – автора, 1980-те години
Ст. Л. Костов, който пръв спира вниманието си върху старите къщи в Банско и публикува две от тях – Сирлещовата и Вълчовата пише „Има предание, че богат банскалия донесъл от чужбина плана на този тип къщи и че местни майстори го изпълнили. Наистина тези къщи, без чардака, по покрив, прозорци и масивност приличат на северо-итаианските кастели…“*[7] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.115 Костов смята, че Сирлещовата къща датира не по късно от 1776г.*[8] Пак там
В ръкопис на инж. Б. Еринин пише нещо много интересно за къщата на „дядо Георги Сирлещов“ – „от таен проход се излиза в градината така, че тя е във връзка с подземията на друга къща – Веляновата….Според един от потомците на стария търговец дядо Георги Сирлещов – Иван /Йошката/ К.Сирлещов, къщата била на около 280 години, т.е. градена около 1692г.“*[9] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение на някои стари къщи и техните обитатели“ – Музеен комплекс в Банско, ръкопис, 1973г., с.8, 9.
Изследователите на Възрожденската архитектура, проф. д-р арх. Р. Ангелова и проф. д-р арх. М. Коева определят като уникална Банската архитектурна школа, отличаваща се „със специфични особености, чиито образци са достигнали най-висока степен на архитектурно-композиционно развитие“*[10] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г. и отделят измежду многобройните оригинални бански къщи с „най-избистрен архитектурен образ и най-високи художествени достойнства“ Хадживълчовата, Веляновата, Сирлещовата, Буйновата/Тодевата/ и Зехтинджиевата къщи.
Посочените укрепени бански къщи носят следите на късното средновековие с изградените си скривалища и сложни системи за отбрана и нападение. Това ги прави изключително ценно явление за българската архитектура и тези образци трябва най-грижливо да бъдат опазвани.
Други забележителни къщи – паметници на културата в Банско, във вида им от 1980-те години:
Църковната архитектура в Банско е представена с две забележителни по различен начин църкви:
Гробищната църква „Св. Богородица, използвана за погребални обряди и помени, e построена през втората половина на XVIII в. /1774г./* [11]Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г
Обаче, според инж. Еринин, „Долната махала е най-старата част на селището. Тя се е групирала около старата черквица „Св. Богородица“, която според някои датировки и надписи съществува от преди 1291г.“*[12] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение…“, с.115
Гробищната църква е късно-средновековна, еднокорабна, едно – абсидна църква. Дърворезбеният й иконостас е „майсторско произведение на резбарското изкуство“, „най хубавият от групата иконостаси, работени от едно и също резбарско ателие от Банската школа, „един от значителните ранно-възрожденски дърворезбени паметници по нашите земи“*[13] Пак там
Построената през 1835г. църква „Св. Троица“, със средства събрани от населението на Банско, е също забележителна по своята архитектура и художествена украса. Инициатор и организатор а нейното изграждане е Лазар Германович /Голев/. През 1937г. е изработен монументалният иконостас и е завършена вътрешната живописна и дърво-резбена украса. През 1862г., с построяването на кулата-камбанария, заедно с църквата и оградните й зидове се оформя цялостен художествен ансамбъл. Този църковен ансамбъл е дело на местни майстори между които са известни имената на Димитър Доюв, Григор Благов Доюв, Лазар Глушков, резбарите и декораторите Велян Огнев, Наум Христов и други.*[14] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански….,
Още от История
Банскалии – родолюбивите съотечественици на Паисий Хилендарски почетоха 302 години от рождението му
Както всяка година на 19 юни, и днес Банско се преклони пред родоначалника на българското Възраждане свети Паисий Хилендарски. Тържеството …
Постоянната иконна изложба на Банската живописна школа отново може да се разгледа в планинския град, след експониране в Австрия и Полша
Постоянната иконна изложба на Банската живописна школа отново може да се разгледа в планинския град, след експониране в Австрия и …
Банско първенец в археологията. Какво впечатлява
Банско е една от първите общини, в която изцяло са проучени и регистрирани археологическите обекти и това е благодарение на …
