Банскалии живеят с чувството за оригиналност и самобитност
на своя говор, което е ясно забележимо във всяка тяхна фраза. В книгата „Банско (изследвания и материали) почти всички изследователи акцентират върху спецификата на говора на банскалии, който рязко се отличава от говора на жителите от околността. Важна е констатацията, направена въз основа на стари паметници и запазени тефтери, че те са писани на говорим и книжовен български език от просветени жители на Банско. На такъв език се е говорело и писало по цялата земя българска. Към него се наслояват диалектни особености в речниковия състав, фразеологичните съчетания и интонацията. Първото нещо, което ухото долавя е, че тукашните хора говорят меко и напевно протяжно, досущ като песен. Банската реч има неподражаемо звучене, дълбоко смислена и почти винаги с подтекст. Истинският банскалия и сега говори на своя чист и мъчен диалект, който от мнозина се възприема като чужд език. Столичен журналист в интервю с краеведа Гьорката Ушев го запитал защо банскалии с външни хора говорят на литературен български език, а помежду си на банскалийски диалект. „Това ни свързва с общото потекло, с прадедите. Банскалия като се връща за дома, още като види Предела и Банско, вече започва да говори на бански. Стъпил е на земята, където му е всичко мило и родно. Роден му е чудесният бански говор. Сутрин, когато започва да се съмва, банскалията казва „Забелва се”, а след пладне „на заод сънце”. Ако близък човек е нещастен или е в беда, казва „не ми втеква”, което значи – не мога да се зарадвам, защото другите страдат.” Журналистът, който бил и поет, се съгласил с бай Гьорката и добавил: „Наистина чуден е този банскалийски говор – леко напевен, с мелодия на бълбукащ пирински поток. Шуми като борика, като вятъра, който вее в гората… Благ и леещ се говор, какъвто няма нийде другаде. Как само мило и меко банските баби се обръщат към внучето си „Йела, гале-е”.
Банскалии мислят в образи и често се изразяват метафорично, това им е вродено.
Банскалийка изказва свое учудване, че в съседната къща са се раждали „саде” момчета, а сега снахите раждат „саде” момичета. Отговорът на свекървата е предаден с подходяща метафора: „В една черга требува да се сменят клепките, не може само синьо или само червено”. На небанскалията трябва да се обясни, че клепка означава цветната полоса на черга и за да е чергата шарена трябва да се сменя. Съседът на бай Гьорката Ушев го пита: „Оти, Гьорко, само на твоя покрив нема ярем?” Банскалията няма нужда от пояснение за какво става дума – антената прилича образно на ярем.
В говора на Банско няма много, много „якане”. Така е във всички западни български наречия. Например – хлеб, нема, вера, техна, десна, лева. Твърде характерна особеност в банския диалект е членуването на думите от мъжки род в множествено число с „е”, вместо с „те”. Примери: орач-ораче, говедар-говедаре. Тази характерна форма се среща и в Паисиевата история.
В банскалийския диалект в много думи се изпуска звукът „х”. Примери: хляб – леп, харамия – арамия, халище – алишче, хайти – айти.
Интересен факт е, че само в говора на банскалии буквата „щ” се произнася „шч” без изключение. Примери: баща – башча, плащам – плашчам, къща – кашча, щерка – шчерка. Въпросът заслужава задълбочено езиково изследване, но и на пръв поглед се натрапва влиянието на руски звук или по-точно на украински. Още повече, че се срещат в банския диалект думи заимствани от тези славянски езици, като Глазне – от глаза, ужин, плюшчия. Бие на очи и мекотата в банската реч, като – чекальня. Подчертаната протяжност в интонацията в говора на банскалии пак ни отпращат към руския език.
Голямата отлика на банския диалект в лексиката и произношението, неговата устойчивост и консервативност заедно с характерния бит, носии и домостроителство свидетелстват за един различен произход на банскалии от останалите разложани.
2 Comments
А какво значи ,за Сенгаш,
acheter médicaments Belgique en toute sécurité Germed Girardot médicaments sur ordonnance médicale